— Някои системи правят подобни мръсни номера — усмихна се Брукс.
Тримата тръгнаха към изхода. Стефани остави спечелените около хиляда долара за музея. „Боже мой, само преди седмица подобна сума би ми завъртяла ума! Уроци за Пени, платени сметки за ток и телефон, може би някоя нова блузка! Изглежда, постепенно се превръщам в една истинска Сабрина“ — помисли с горчива ирония.
— Каква прекрасна вечер! — въздъхна щастливо Габриела на излизане. — Не искам да свършва!
— Защо не ми дойдете на гости в Лондон? — попита изненадващо и за себе си Стефани. На другия ден бе неделя, последният й ден в този приказен свят. — Госпожа Търкъл ще бъде на седмото небе, че има възможност да демонстрира кулинарните си възможности!
— Когато в неделя вечерта тя въведе своите приятели в трапезарията и видя лъчезарната усмивка на икономката, Стефани вече знаеше, че е избрала най-красивия начин да се сбогува завинаги със съня, наречен „Лондон“.
Глава 12
От момента, в който Гарт я внесе вкъщи от болницата, Сабрина не бе оставала сама нито за миг. Единственото, за което мислеше, бе как да се обади на сестра си и да я предупреди. Пени и Клиф постоянно се въртяха из стаята и ту разглеждаха с възторг гипсираната й до лакътя ръка, ту й носеха чай и бисквити. Гарт не ходеше на работа.
Около осем часа главоболието и суетнята я надвиха. Клепачите й натежаха и тя с мъка държеше очите си отворени.
— Време е да си лягаш. Ей сега ще те отнеса горе.
— Мога и сама…
— Сама ще слизаш и ще се качваш по стълбите утре. Сега е забранено — отвърна той и я отнесе на ръце в спалнята. — Остави всичко на мен.
Той разкопча блузата й, свали джинсите и разкопча сутиена й. Сабрина затвори очи: „Не мога да го спра, дори и да знаех как. Всъщност какво значение има?“
— Боже мой, сигурно ти се струва, че камионът е минал през тебе! — възкликна той, щом видя синьо-черните петна по лявата половина на тялото й. — Ако те боли, или имаш нужда от нещо през нощта, трябва да ме събудиш веднага — продължи той, докато нахлузваше нощницата през главата й.
Най-неочаквано очите на Сабрина се напълниха със сълзи. „Ти си толкова добър! Аз наистина мечтая да си близо до мен. Всичко ме боли и искам да ме прегърнеш и успокоиш. Но ти си мъж на Стефани! Аз дори не мога да ти кажа колко съм щастлива, че си близо до мен.“
— Лека нощ — прошепна тя и се унесе.
Когато се събуди на следващата сутрин, Гарт вече беше станал и чакаше да й помогне да се облече. Децата също останаха вкъщи през цялата неделя. Сабрина си спомни, че прие безумната идея на сестра си отчасти и защото искаше да вкуси атмосферата на семейния живот. Е, добре, вече я беше опитала. Имаше нужда да прекара поне няколко безценни минути в уединението на своя лондонски дом.
Следобед Гарт й помогна да се качи горе и да поспи. Още щом той излезе от спалнята, Сабрина посегна към телефона, но в този момент той иззвъня. Някой на първия етаж отговори и още преди тя отново да посегне, Гарт влезе при нея.
— Долорес се обади току-що. Носи вечеря за шестима души. Линда пък ще дойде в понеделник да оправи кухнята. Ако тръгна из града с бележник в ръка, ще съставя доста внушителен списък от доброволки. Няма да е нужно да готвиш поне една година. — Той направи пауза, но Сабрина успя само да се усмихне. — Искаш ли да се видиш с Долорес, когато дойде?
— Не и днес. Може би утре. — Чувстваше се победена. Не можеше да прави планове за утре. Понеделник. Денят, в който трябваше да се срещне със Стефани на аерогарата и да отлети за Лондон. „Нашето приключение свърши — помисли тя. — Но как ще го приключа аз?“
По време на вечерята бе мълчалива. Гарт сложи на масата печеното и тиквения пай на Долорес и поговори с децата. Беше смутен от поведението на жена си. Никога досега не се бе страхувала от болести, а сега изглеждаше не само уплашена, а направо в паника. От какво се боеше? Реши да я попита, но тя само поклати глава. Защо не му позволяваше да й помогне, сякаш не беше неин съпруг, а чужд човек, който я плаши и смущава? След вечерята тя отказа предложението му да й помогне да се измие и дори не пожела да я придружи по стълбите.
— Мога и сама. Благодаря ти.
Бе престанала да мисли как Гарт приема поведението й. Скоро щеше да научи истината. Проблемът беше Стефани, която след няколко часа щеше да тръгне към аерогарата. Трябваше да я предупреди, да й даде време да помисли как да се оправят в ситуацията. Тя лежеше в леглото и трескаво мислеше. Заспа, после, когато Гарт си легна, се събуди и се застави да не заспива повече до сутринта. Стана един и половина. После два. В Лондон бе осем сутринта. Той дишаше равномерно и дълбоко. Сабрина тихо се измъкна и слезе на пръсти в трапезарията. Напипа в тъмното телефона и тихо прошепна на телефонистката номера в Лондон. Представи си как госпожа Търкъл превключва линията горе в спалнята й.