— Ако се появи нещо друго, ще се чуем по телефона. Не се тревожи за мен, аз ще се оправя — довърши с привидно спокойствие тя и бавно се извърна към него.
— Извинявай, не се сетих, че може би ще искаш да се обадиш.
— Не ти ли хрумна, че се безпокоя за тебе? Както и да е. С кого говориш?
— Със сестра си.
— Цяла сутрин? Да не те е поканила в Лондон да се възстановяваш?
— Не, тя искаше…
— Е, в такъв случай е изпратила икономката си да ти помага в домакинството, нали?
— Не, защо ми е икономката й? Долорес ще има грижата за това?
— Моля?
— Долорес каза, че ще изпрати Хуанита, прислужницата си, за два-три дни. Защо си ядосан на Сабрина?
— Да съм ядосан ли? Естествено е да се обадиш на сестра си. Не трябваше да казвам нищо. Ако разговорите с нея те ободряват, какво против тях мога да имам аз? По-добре ли си вече?
— Да, чувствително.
— С какво мога да помогна днес? Да отида ли да напазарувам?
— Погледни! — Тя се засмя и отвори хладилника. Беше натъпкан с продукти. — От Долорес и Линда и още една дузина добри самарянки, между които и съпругата на Тед Мороу. Колко бързо се разпространяват новините!
— Така е в малкия град. Защо не седнеш на масата и не ми позволиш да ти сервирам? След това трябва да си легнеш. Бледа си.
— С удоволствие.
— И какви важни неща обсъждахте със сестра ти?
— Разни… проблеми. — Сабрина разсеяно опипваше гипса и наблюдаваше ръцете му, докато Парт нареждаше чиниите и приборите. — За „Амбасадор“. Изглежда, че някакви мошеници продават фалшив порцелан на малките галерии. Говорихме как се прави проверка на автентичността.
— Сестра ти да не е купила някакъв фалшификат и да го е продала на свой клиент?
— Точно така — стрелна го с поглед тя. — Ако те помоли за съвет, ти какво би й препоръчал?
— Да каже цялата истина на клиента и да откупи предмета колкото е възможно по-бързо. Колкото повече отлага, толкова по-трудно ще бъде да убеди клиентите си, ако историята излезе наяве, че не е искала да ги измами.
— Разбира се. — Прехапа устна тя. — Сьомгата е чудесна, нали? Има ли още?
За втори път изместваше темата от сестра си. Преди обикновено му разказваше всички подробности. Лондон бе за нея като вълшебна приказка. Вместо това започна да разказва за гостенките, които бе посрещала цяла сутрин.
Гарт слушаше с усмивка остроумните й забележки. Струваше му се, че тя иска да измести темата, да отклони вниманието му от нещо важно. Дали не бе разговорът със сестра й? Нещо, което искаше да запази в тайна от него? Някаква нова идея, отнасяща се до нея самата или до отношенията между двамата, която я правеше напрегната, уплашена, непредсказуема? „Още няколко дни“ — бе казала, когато се връщаха от вечерята у Голднърови. А след това стана катастрофата. Е, щом трябва, бе готов да чака, докато тя реши, че иска да говори. Междувременно тя явно се опитваше да промени навиците им — чаша вино преди вечеря, интерес към Вивиан и проблемите му в университета, даже и пържолите приготвяше по нова рецепта.
През следващите два дни Гарт установи, че твърде често мисли за жена си. Независимо дали разговаряше с дипломанти, изготвяше програмата за следващия семестър или помагаше вкъщи, тя неизменно бе в мислите му. Вечер бързаше да се прибере. Вкъщи не откъсваше очи от нея. Тя от време на време се обръщаше, улавяше погледа му и тогава Гарт я питаше дали се чувства по-добре.
— Много по-добре — отвърна тя с нотки на нетърпение, когато двамата седнаха да вечерят в сряда вечерта. — Не заслужавам толкова внимание. Какво разкошно печено! Коя от нашите самарянки го е приготвила?
— Вивиан го донесе в кабинета ми днес. Каза, че двете сте разговаряли.
— Да, уговорихме се да обядваме някъде през следващата седмина. Донесе ми последния брой на „Нюзуик“. Защо не си ни казал, че пишат за тебе?
— Само ме споменават в една обширна статия.
— Какво, в „Нюзуик“ пишат за татко? — извика Клиф и скочи от стола си. — Къде е?
— Във всекидневната — извика след него Сабрина и отново се обърна към Гарт. — Но това е част от нещо много важно и невероятно.
— Чела си цялата статия? — погледна я учудено той.
— Разбира се. Пишат за тебе, даже и снимката ти е публикувана. Но и да не беше така, пак щях да я прочета. Невероятна история!
Клиф се върна със списанието и разтвори страницата с трите снимки. Едната бе на възрастен професор от Англия, втората на някаква руса жена от Харвардския университет и третата бе на Гарт, сниман в бяла престилка в лабораторията си.
— Много си строг — забеляза Сабрина, надничайки зад рамото на Клиф. — Сякаш си готов да скъсаш всички студенти на университета.