Двамата седнаха на терасата на кафето. Пред тях се простираха сините юди на езерото.
— Как е Стефани? — предпазливо попита приятелят му.
— Добре е. — Съсредоточено разстилаше маслото по препечената филийка.
— Без мигрена?
— Каква старомодна дума за един съвременен лекар!
— Харесвам я, защото изразява едновременно депресия, раздразнителност, главоболие и непостоянно настроение.
— От една счупена китка?
— От травмата, от шока. Стефани разказа ли ти за Хуанита, прислужницата, която Долорес й изпрати?
— Каза само, че е свършила добра работа. Кога беше това? Онзи ден, във вторник. Беше много любезно от страна на Долорес. Има ли още нещо, което е трябвало да ми каже?
— Според Долорес, която цитира Хуанита, „тази дама знае какво иска и раздава заповеди като кралска особа“.
— Стефани? Глупости! Тя се притеснява, когато трябва да даде нареждания на някого.
— Само повтарям това, което ми каза Долорес.
— А тя преувеличава онова, което Хуанита й е казала.
— Гарт, успокой се. Никой не иска да упрекне Стефани.
— Какво друго е предал надеждният източник, наречен Хуанита, чрез Долорес?
— Че Стефани обядвала на верандата, а Хуанита — в кухнята.
— Е, и?
— Тук жените, изглежда, винаги обядват заедно с домашните си помощнички. И аз не знаех, но никога не съм бил вкъщи, когато и Хуанита е там.
— Защо трябва да хранят заедно?
— Откъде да зная? Може би тук смятат, че слугините трябва да чувстват уважението на господарките си. Както и да е, Стефани не го направила по този начин.
— Просто не е свикнала да има прислужница.
— Добре, казах ти вече, че не я упреквам. Но като лекар трябва да зная дали се държи както обикновено, или има странни прояви. Тя получи много силен удар в главата, Гарт. Уплашена е. Понякога страхът идва по-късно. Пациентите си въобразяват, че състоянието им е катастрофално, а докторите ги лъжат, след което тайно разказват истината на семействата им. Това ги кара да се държат странно, прави ги напрегнати и капризни, непредсказуеми. Никой не би могъл да се справи с подобен проблем, ако не разбира същността му. Смяташ ли, че жена ти го разбира?
— Не. Казва само, че натъртените места я болят и толкоз. — Гарт остави филията и си наля още кафе.
— В такъв случай сигурно бързо ще се възстанови. Ако имаш нужда от съвет, знаеш къде да ме намериш. Ще бъда на твое разположение по всяко време.
Клиф не бързаше да се прибере вкъщи. Надяваше се, че сестра му ще пристигне преди него и ще измие чиниите. Искаше му се майка му да оздравее по-скоро и да започне да върши всичко, което винаги бе вършила, макар понякога да му се струваше, че един ден тя няма да шета из къщи и да върши цялата домакинска работа. Двамата с Пени никога не знаеха дали тя ще свърши нещо, или тях ще накара, или изобщо ще забрави за него.
Слава Богу, че поне готвеше, е, с помощта на баща им, разбира се. Ала имаше и друго странно нещо. Мама вече не се ядосваше и не викаше както преди. Изглежда, ръката я болеше и не се сещаше да им се кара. Струваше му се нечестно да помага вкъщи, след като цял ден е бил на училище, а след това — на тренировка. Трябваше да каже това на мама. Онзи ден тя разговаря с него като с голям човек.
— Мамо! — извика той, щом влезе и хвърли чантата си на дивана. Двете с Пени седяха в кухнята.
— Имаме да говорим нещо с мама — предупреди го Пени.
— Защо не си измила чиниите? — Клиф с отвращение погледна мивката.
— Ти също можеш да ги измиеш.
— Аз трябва да говоря с мама.
— Сега аз говоря с нея, Клиф!
— Мамо… — започна той.
— Ще започна да продавам билети — засмя се тя и Клиф за миг се смути. Очакваше да му се скара заради препирнята с Пени. А тя реагира с шега! Даже изглеждаше щастлива. — Клиф, защо не занесеш купата със сладките и млякото в задния двор? Аз ще дойда след няколко минути.
Пени го проследи как отваря с лакът вратата и излиза и отново се обърна към Сабрина:
— Работата е там, че те ме карат да се чувствам глупава и някак си ме плашат.
— Какво точно те плаши?
— Това, за което говорят в междучасието. Разбираш, нали?
— Не съм сигурна. За какво по-точно говорят?
— Ох, ами как да ти кажа… за чукане, мастурбиране и…
— Пени!
— Знаех, че ще побеснееш — сви рамене тя. — Всички казват, че за тези неща с майките не може да се разговаря, но аз просто не зная на кого да ги кажа, освен на тебе. Барбара не е подходяща, защото едва ли знае повече от мен. Не мога да попитам някоя учителка, защото ако някой разбере, ще умра!
Сабрина си спомни нещо и кимна. Не, учителката не трябваше да узнае нищо. Това би било предателство спрямо останалите момичета. Тях също не можеше да попита, защото ще издаде невежеството си. Но Пени можеше да почака няколко дни, докато Стефани се върне, реши тя. Този разговор бе работа на майката в края на краищата. Тя погледна личицето на Пени, на което бяха изписани неудобство и тревога, и разбра, че няма да може да й отговори.