— Почакай за минута. — Отиде до мивката и си наля чаша вода, за да спечели още една минута. Какво знаеше за света на малките момиченца? Когато бяха на възрастта на Пени, те не знаеха нищо за тези работи. От къде на къде едно единайсет годишно дете може да обсъжда въпроси като чукане и мастурбиране? Защо не мисли за сладолед и тренировки по плуване? Тя се върна на дивана. — Пени, нямате ли уроци по здравеопазване или нещо подобно, на които да разговаряте за човешкото тяло и как децата порастват?
— Имаме уроци по полова култура, но те са скучни. Говорим само за менструации, сперми, яйцеклетки и венерически болести. Тези неща са ясни на всички. Проблемът не е в тях.
— В какво е проблемът? — погледна я втрещена Сабрина.
— Не искам да правя онези работи.
„В шести клас!“ — изумена си помисли леля й.
— Разбира се, че няма да искаш. Кой води полов живот в шести клас?
— Но когато другите говорят за това, какво най-много харесват момчетата и какво изпитваш, като се чукаш, аз стоя отстрани като онемяла, сякаш нещо не съм в ред, защото не искам, не искам да го правя! Не искам някакви момчета да ме пипат и да си пъхат в мене пенисите. Когато веднъж го казах, момичетата избухнаха в смях!
— Кои момичета?
— От моя клас. Те имат менструация и носят сутиени. Няма ли да ми купиш и на мене, мамо?
— Добре Пени, но помисли. — Сабрина погледна плоските й гърди.
— Зная, зная, но в съблекалнята се чувствам като бебе. Те ме оглеждат, подсмихват се и си шушукат.
Жената слушаше с отвращение безхитростния разказ на своята племенница за едно поколение, което й беше напълно непознато. На единайсет години двете със Стефани се чувстваха героини само защото веднъж избягаха от шофьора. За какво щяха да мечтаят тези деца по-нататък, ако можеха да свършат всичко това още в началното училище? Кога щяха да играят на дама? Като станат на четиридесет? Тя въздъхна. Не беше шега работа. Пени бе объркана и нещастна, очакваше помощ.
— Виж — продължи малката, — не ми пука какво правят те. Искам само да зная дали съм като другите, или не? Да не би да съм ненормална?
— Не си — отвърна Сабрина. — Мисля, че ти си по-нормална от всички останали.
— Наистина ли? Нормална, след всичко, което казах?
— Не съвсем, защото като пораснеш още малко, ще мислиш по друг начин, особено за половия живот.
— Искаш да кажеш, че ще се чукам?
— Това е само една от думите, с които го наричаме. Аз не я използвам. Ще ти обясня защо. Сигурно си чувала, че хората често наричат половото сношение „правене на любов“ или даже просто „любов“, нали?
— Разбира се! Всички го знаят.
— Така ли? Значи знаят, но предпочитат да му викат „чукане“? Защо според тебе са решили, че това е по-добрият вариант?
— Не зная. Сигурно им харесва повече.
— Пени, защо хората наричат половото сношение „правене на любов“?
— Защото… е, обичаш някого и затова го правиш с него.
— Защо да не го направиш с някого, когото не обичаш?
Пени сви вежди и не отговори.
— Виж какво — поде Сабрина, — в секса можеш да експериментираш. Ако имаш късмет и нещата тръгнат добре, ще ти бъде много хубаво. Можеш да го правиш с много момчета и много пъти ще ти бъде хубаво, като да се почешеш след ухапване от комар или да изядеш голям сладолед. Но можеш да използваш секса само когато искаш да покажеш на някого, който е много важен за тебе, че не ти е безразличен. В този случай хората казват „правим любов“. — Тя погледна как японската роза, натежала от цвят, пълзеше покрай рамката на прозореца. — Когато правиш любов с някого, ти искаш да му покажеш, че го обичаш толкова, та искаш да станеш част от него. Има много начини да покажеш на един човек, че го харесваш. Разговаряте, споделяте тайни или интимни шеги, усмихвате се един на друг, държите се за ръце и прекарвате заедно много време. Но сношението е много повече от това. То е единственият начин да бъдеш толкова близо до някого, че да се слееш с него, сякаш сте две части на едно цяло. — Сабрина хвана ръката на Пени и преплете пръсти с нейните. — Ето така, Пени. Мислите и телата в едно. Тогава знаеш, че си влюбена. Мислиш ли, че момичетата от твоя клас знаят нещо за това? Или дали изобщо се замислят?
Момичето сведе поглед към преплетените им пръсти и поклати глава.
— Чуй ме — продължи Сабрина, — изчакай. Каквото и да правят другите, не им позволявай да те засрамват. Не превръщай правенето на любов в чукане. Не го приемай като нещо обикновено, подобно на ръкостискането. Изчакай да срещнеш човека, който ще бъде толкова прекрасен, толкова значим за твоя живот, че ще поискаш да споделиш с него чувствата си и самата себе си тъкмо по този начин, който не е като никой друг на света. Половият акт е език, Пени, на който двама души разговарят. Език, на който тялото казва „обичам те“. Почакай, то ще ти се случи. Ще срещнеш някого и с очи и устни ще му кажеш „обичам те“, а след това и с цялото си тяло.