— Госпожа Голднър и останалите обикновено ми приготвят нещо за ядене.
— Благодаря — взе от ръцете й пуловера. — Вкъщи сама ли си готвиш, Хуанита?
— Д-да, госпожо — отвърна след кратка пауза момичето и тръгна надолу по стълбите. Един час по-късно, когато слезе да обядва, завари масата красиво подредена с блюдо нарязани на тънко филийки студено говеждо, домати, френски хляб и чаша сайдер. Приборите бяха загърнати в салфетка.
— Много мило от твоя страна — похвали я Сабрина. — Масата изглежда великолепно. Ти нахрани ли се?
— Да, госпожо — отвърна момичето и отново изчезна някъде из другите стаи.
Малко по-късно, докато подрязваше розите в градината, Хуанита се приближи, за да се сбогува.
— Имам почивен ден всяка втора сряда — подхвърли уж между другото. — Ако желаете, мога да идвам при вас.
— Колко вземаш на ден, Хуанита?
— По трийсет долара, плюс бензина за колата.
Можеха ли да си позволят домашна помощница при тези условия? Не знаеше. Стефани вършеше сама цялата домакинска работа. „Защо обаче аз трябва да я върша? — запита се тя. — В края на краищата доброволно се отказах от госпожа Търкъл. Тук съм само за няколко седмици. Нека Стефани да реши какво да прави с Хуанита, като се върне.“
— Добре. Можеш ли да дойдеш следващата сряда?
— Да, госпожо.
— Довиждане дотогава — отвърна й и отново се зае с розите. Двете с момичето бяха кръстосали шпаги. Странното бе, че и двете излизаха победителки. Хуанита бе изчистила къщата така, както тя смята за добре. Сабрина бе решила въпроса с обяда както тя смята за добре. Чия обаче бе последната дума? На Хуанита, разбира се. Тя бе решила какво ще има за обяд. Сабрина избухна в смях. „Трябва да го разкажа на Гарт!“ — реши.
На вечеря мълчаливо слушаше децата, а Гарт я поглеждаше въпросително от време на време, очаквайки да се присъедини към разговора.
— Още ли те боли главата? — попита я след вечерята.
— Постоянно като фон, но вече свикнах.
— Тази вечер си много мълчалива. Да не си имала неприятности през деня?
— Напротив, случи се нещо забавно. — Докато той приготвяше кафето, тя му разказа за хитрините на Хуанита.
— Винаги си казвала, че не обичаш да даваш заповеди — засмя се той, без да крие учудването си.
— Странно как една счупена китка, придружена от постоянно главоболие, може да те промени — отвърна тя. — Впрочем аз бях пасивната страна. Хуанита реши, че може да идва всяка втора сряда и аз просто се съгласих.
— Нима си я наела?
— Само два пъти в месеца. — Изпита раздразнение от своята плахост. Не беше свикнала да се оправдава, нито да дава обяснения за решенията си. Нима Стефани е трябвало да се съветва с мъжа си за всеки изхарчен долар?
— Добре — отвърна той. — Знаеш колко пъти сам съм ти предлагал да си вземеш домашна помощница. Струва ми се обаче, че първо трябваше да го обсъдим двамата.
„Аз не обсъждам решенията си, след като съм ги взела“ — помисли и кой знае защо си спомни за Антонио. Представи си го как седи срещу нея в „Ла Гаврош“ и с лека ръка зачерква нейния „малък магазин“. Лукс ли беше независимостта, или бреме?
— Съжалявам — обърна се към Гарт. — Идеята възникна, докато…
— Мамо, леля Сабрина е на телефона! — извика от кухнята Клиф.
Връзката беше много лоша и тя едва чуваше сестра си. Разбра, че е нещо, свързано с Антонио. Стефани беше разстроена.
— Ще ти се обадя в неделя — извика Сабрина.
— Няма да съм тук — отвърна сестра й и спомена за някакво пътуване в провинцията.
— Тогава в понеделник. Не се притеснявай за Антонио.
Бе потънала в ежедневието на семейството до такава степен, че в неделя забрави да се обади. Двамата с Гарт и децата работиха в градината, после тя се порови в готварските книги на сестра си и се опита да отгатне по записките в полето кои са любимите рецепти на семейството. Не можа да устои на изкушението да вмъкне и няколко свои. Беше сигурна, че никой не ги е забелязал, докато в неделя вечерта Гарт подхвърли, че с една ръка е направила по-вкусни ястия, отколкото много главни готвачи могат да приготвят с две. Сабрина сама се учуди на радостта, която изпита от този комплимент.
Отново си спомни за това, когато двамата седяха във всекидневната. Бяха гледали телевизия, после четоха, седнали един до друг. В полунощ Гарт затвори книгата си и каза, че отива да спи.
— Имам среща със заместник-ректора рано сутринта — обясни той.
Малко след това тя го завари в спалнята, дълбоко заспал и тихичко се вмъкна под завивките.
В понеделник той й предложи да вземе още малко отпуск и тя с готовност се съгласи. Имаше неща обаче, които повече не можеше да отлага. Сабрина си уговори среща с учителката на Пени, която Стефани бе описала като „опасна личност“. Щом видя дребничката жена с идеално сресана прошарена коса, волева уста и вдървена шия, веднага разбра какво е имала предвид сестра й.