Пени е знаела и даже е говорила с майка си! „Тя още мисли за това“ — бе казало детето. Всъщност от доста време някаква част от съзнанието или подсъзнанието му знаеше, че жена му иска да го напусне… Сигурно целият свят го е виждал. Само той бе избягвал да мисли за това. Имаше толкова много признаци. От пътуването в Китай до отказа й да пере и мие. Когато й каза, че е говорил с Клиф за това, което крие в гардероба си, тя изглеждаше някак безразлична, въпреки че толкова пъти го бе молила да разговаря с детето. Дори по-лошо — сякаш не знаеше за какво става дума! Всичко, всичко говореше за едно — жена му иска да се махне!
Но беше все още тук, при него и децата. Сякаш искаше да остане. Защо иначе би се старала както никога, преди да създаде повече уют вкъщи, да събуди интереса на децата към работата на баща им, да направи живота на всички по-интересен, по-пълен? Опитваше се да промени себе си, да стане по-различна от това, което е била през всичките дванайсет години на брака им. Да, тя искаше да започнат отначало.
Но само понякога. Защото имаше моменти, в които се затваряше в себе си. Избягваше го. Значи все още мислеше за развод, но още не беше решила.
Гарт усети прилив на нежност и възхищение към жена си. Досега не беше забелязвал колко силен характер има тя. Та тя го накара да я ухажва след всичките години, които бяха преживели заедно! Дори и преди да е решила какво им предстои, каква иска да бъде тя самата. А каква иска да бъде? Все едно, иска нещо, което положението на негова съпруга не й е позволявало да бъде.
Трябваше да й покаже, че я разбира. Че съзнава как, потънал в работата си, едва не е пропуснал нейното дълго сбогуване. Че е готов да започне с нея отначало, стига тя да му позволи. Това беше всичко, което той можеше да направи.
— Татко? — чу той сънливия глас на дъщеря си.
— Всичко е наред, пиленце. Двамата с майка ти няма да се разведем. Аз обичам и мама, и тебе, и Клиф повече от всичко друго на света. Мислиш ли, че ще позволя да се разделим и да се пръснем, ей така?
— Обичам те, татко — измърмори Пени със затворени очи и се унесе.
Гарт целуна малкото челце и се изправи. „Понякога и цялата обич на вселената не стига, но поне ще се опитам да направя всичко, на което съм способен.“
Той лежеше до жена си и слушаше нейното леко дишане в мрака.
— Не искам да ходя на тази конференция — тихо каза. — Последните дни бяха прекрасни. Усетих как двамата отново се преоткриваме след дълга раздяла. Зная, че аз съм виновен много повече от теб и много пъти ми се искаше да разговаряме за това, но напоследък изглеждаше сякаш и двамата искаме да започнем отначало. Ти усети ли го? Стефани? Зная, че не спиш. Тази седмица беше прекрасна, нали?
— Да — отвърна неохотно тя, стиснала до болка ръцете си в тъмнината. Тихите вечери, удоволствието му от прекараните с нея часове, близостта на смеха и разговорите им, погледите им, които често се срещаха със споделен, но прикрит смях, когато Пени, или Клиф правеха нещо забавно, нейното усещане, че е свързана с него и с децата повече, отколкото искаше. — Да.
Той прокара ръка под главата й и я притегли към себе си.
— Искам да те опозная отново, да започна отначало. — Устните му докоснаха челото й. — Да запазя нашите добри дни и върху тях да построя нашето бъдеще. Любов моя…
Устата му покри нейната.
Тя лежеше изтръпнала, опитваше се да превъзмогне вълните на болка и щастие, които я връхлитаха толкова често напоследък. Докато Гарт сваляше нощницата й, мислите й крещяха с все сила и отекваха в душата й: „Спри го!… Кажи му… какво? Стани от леглото! Блъсни го! Кажи му… Но какво? Че няма да му позволиш това? Той е съпруг, в своето съпружеско легло…“
Устните му нашепваха нещо и обсипваха гърдите й с влудяващи целувки. Сабрина усети с пръсти мускулите на гърба му, гладките му рамене и разбра, че го прегръща и притиска към себе си. Тя разпери ръце и неговото тяло за миг застина като уловено в полет. Той държеше гърдите й и целуваше трапчинката на шията й. Сабрина чу, сякаш наблюдаваше сцената отстрани, как от гърдите й се откъсна стон. „Ние не бива, не можем…“ Но той лежеше върху нея и тя усети как тежките талази на дълго потисканата страст я повличат в бездната.
„Нямаш право на това“ — чу тя нечий леден глас и се сепна. Гарт усети мигновеното й вцепеняване и помисли, че й е причинил болка. Надигна се, но тялото й, неподчиняващо се на разума й, го последва, сякаш уплашено от тази мигновена раздяла. Сабрина усещаше с всяка частица от тялото си как той влиза в нея и във внезапен изблик на радост, който изригна в гърдите й като пламък, тя се надигна и страстно, необуздано го обгърна. Неспособен да се овладее след дългите седмици на своята самота Гарт навлезе дълбоко в нея и със сподавен стон се отпусна на гърдите й. Сабрина продължаваше да го притиска в обятията си, за да удължи още малко усещането за приятната тежест на тялото му върху своето. После бавно сложи ръце върху раменете му, за да се отдели от него.