— Извинявай, обич моя. — Той надигна глава и я целуна. — Позволи ми да…
— Не — прошепна тя, разкъсвана от чувството на болка и загуба. Трепереше от страст и от срам и неспособна да го погледне в очите, извърна глава настрани.
— Ще остана тук тази седмица — едва чуто каза той.
— Не, искам да отидеш.
— Добре, но ще остана само ден-два и ще се върна. Има толкова много неща, за които трябва да говорим!
Тя усети непознати досега нотки в гласа му. Не триумф, не задоволство. Може би очакване.
— Лека нощ, обич моя — прошепна Гарт.
— Лека нощ — едва чуто отвърна тя.
Той хвана ръката й и така двамата потънаха в съня.
Глава 14
Стефани и Макс Стайвесънт влязоха в бялата палатка в парка на Чилтън Хаус. Хванал ръката й над лакътя, той умело й проправяше път сред тълпата. Намериха две места близо до Никълъс и Александра точно когато водещият търга зае мястото си на подиума. Столовете бяха гъсто наредени и Стефани усещаше силната ръка на Макс, както и погледа му, който не се отделяше от нея. Тя отклони поглед към водещия, който вече произнасяше поздравителната си реч към гостите.
Търгът на Чилтън бе първото събитие на новия светски сезон. Триста кандидати от Великобритания и континента, всичките богати, любезни, облечени в туид, бяха насядали в четири редици пред трибуната. Едно от онези събития, които до този момент тя бе виждала само от лъскавите страници на списанията.
И Макс Стайвесънт. Срещна го неочаквано в градинката пред палатката, а ръката му постоянно й напомняше, че тази среща може би не е била случайна.
Водещият приключи разказа за историята на къщата, построена при царуването на кралица Ана и кратката биография на последния й собственик — известен художник, който бе починал, без да остави наследници.
— Откривам наддаването за къщата от двеста хиляди фунта — обяви високо той.
От единия край на залата се чуха гласове.
— Представители на местните жители — обясни наведен над нея Макс. — Разтревожени са, че ще търгът може да доведе нежелани съседи. Огромен проблем за едно селце от двеста жители.
— Край! — оповести водещият.
В залата се понесе шепот. Всички бяха изненадани, че наддаването приключи за по-малко от две минути на двеста и петнайсет хиляди фунта.
— Херцогът на Уексън — прошепна някой зад тях. — Купува я за майка си.
Местните жители си въздъхнаха с облекчение. Те тръгнаха към изхода, докато на трибуната се изкачваше водещият на „Кристи“.
— Сега цифрите ще започнат да се катерят нагоре — измърмори Макс. — Мебелировката и аксесоарите винаги вървят по-скъпо, отколкото самият имот. Ти за какво ще наддаваш?
— Майсенските вази — отвърна Стефани и се учуди на спокойствието в гласа си. Облечена във велурената пола на Сабрина, сако от туид и кашмирен пуловер, който галеше кожата й, тя се сля с обществото. Беше вече една от тях. Разгърна каталога. „Писалище в стил Луи XIV и салонна маса от епохата на Джордж III. Лорд и лейди Радисън искат шкаф от времето на регентството, но аз не съм сигурна, че ще успеем да го купим, защото те са склонни да платят за него не повече от триста и петдесет фунта.“
— Нима купуваш за Питър и Роуз? Да не са лазили на колене до галерията ти, или си решила да дадеш амнистия?
Стефани се намръщи. За какво говореше той? Нима Сабрина е била скарана с Питър и Роуз Радисън?
— Нетактичен въпрос. Хайде да променим темата — поправи се Макс. — Аз ще наддавам за три дървени статуетки, което означава, че двамата няма да бъдем съперници. Искам да ти кажа колко се радвам, че те срещнах днес.
Тя кимна, преструвайки се, че изучава каталога. Всъщност нямаше да дойде, ако вчера Никълъс не се беше обадил.
— Какъв търг? — глупаво бе запитала тя.
— Скъпа Сабрина! Чилтън! Нали с Амелия сте говорили за него, а от „Кристи“ ти изпратиха каталог? Трябва да дойдеш. Сам не бих имал смелост да се гмурна в дълбоките води на Уилтшир.
Тя се засмя. Слепият води глухия. Никога не беше ходила в Уилтшир.
— Разбира се, Никълъс — бе отвърнала тя.
Следобед, докато изучаваше прекрасните фотографии в каталога, изведнъж осъзна, че може да си позволи да участва в него. „Амбасадор“ притежаваше специална банкова сметка за търгове, а тя притежаваше „Амбасадор“! По време на дългия им разговор в понеделник Сабрина й каза, че може да разполага със сметката и да купува предмети за галерията. За пръв път Стефани можеше да участва в търг на антики и произведения на изкуството, вместо само да мечтае. Сестра й каза още, че може да се съветва с Брайън за всичко, което се отнася до галерията.