— Той не знае само едно — бе казала тя. — Не купувай нищо от дилър на име Рори Кар, или неговата фирма „Уестбридж Импортс“. Кажи и на Брайън. Те, изглежда, пробутват фалшификати. Стой далеч от тях, докато истината не се изясни. За всичко останало можеш да питаш Брайън.
— Имаш ли представа какво можем да купим от Чилтън?
Двамата разгледаха каталога и Брайън предложи майсенските вази, едно писалище в стил Луи XIV и една салонна масичка в стил Джордж III.
Тя взе дневника на сделките, сключени на търгове, и направи списък на максималните суми, които може да плати за експонати от същия вид, така че да остане печалба и за Сабрина. За пръв път от два дни, след като сестра й й съобщи за своята счупена китка, Стефани мислеше за нейния живот като за свой.
До късно през нощта изучаваше дневниците и счетоводните книги. Бизнесът й ставаше все по-ясен. Когато не разбираше нещо за даден вид експонати, вземаше някоя книга от библиотеката и четеше.
Към полунощ огледа кабинета и вдъхна дълбоко миризмата на фурнир, кадифе и брокат, смесен с аромата на карамфилите, които Брайън бе поставил сутринта на бюрото й. Четири седмици. „Амбасадор“, площад „Кадоган“, госпожа Търкъл. Старинният Лондон. Театри, ресторанти, срещи, прекрасното приятелство на Габриела и Александра. Свобода.
Вълшебната картина се замени със спомена за децата й. Обзе я чувство за вина. С какво право се развличаше тук? Та тя беше майка и съпруга! Как ли живеят? Защо не беше самотна без тях, защо не се тревожеше, защо не бързаше да се върне?
— Нямам избор — произнесе на глас тя. — Не мога да се върна точно сега, защото ще разруша всичко.
„А-ха, и затова си нещастна, нали“ — обади се едно иронично гласче в съзнанието й.
— Ни най-малко — предизвикателно му отвърна Стефани. — Децата ми липсват, но с тях е Сабрина, а това значи, че нищо няма да им липсва. Благодарение на една случайност имам възможност да живея четири седмици само за себе си и искам да ги запълня до последната минута. Защото друг такъв шанс няма да ми се предостави. Толкова ли е ужасно, че искам този шанс? Скоро ще се прибера вкъщи и отново ще стана предишната жена. Скоро, но не сега. Още не.
Във вторник даде списъка на покупките, които Сабрина бе направила в Китай.
— Отбелязаните трябва да се изложат в галерията, останалите да се изпратят на клиентите веднага щом пристигнат. Адресите са на обратната страница. И защо не мога да намеря плащанията за септември.
— О, милейди, книгата е на бюрото ми. Лейди Върнън изпрати чек онзи ден. — Той направи пауза, изчаквайки някаква реакция. Каква? Очевидно очакваше от нея да отговори нещо по този повод. Може би трябваше да изрази учудване? Коя точно беше лейди Върнън? Изглежда, тя нямаше навика да си плаща сметките навреме.
— Наистина ли? — предпазливо поде.
— Съвсем истина. Този път чакахме само шест месеца.
— Е, има подобрение.
— Значително. Последния път закъсня с осем месеца.
— Ако поживеем достатъчно дълго, Брайън, може би ще доживеем времето, когато лейди Върнън ще си плаща навреме.
Докато се смееха, в галерията влезе Роуз Радисън. Интересувала се от шкафа.
Докато следеше търга, Стефани мислеше дали не би могла да измъкне от Макс информация за отношенията на Сабрина със семейство Радисън, но се колебаеше. Сигурно е чувал нещо за това след връщането си от Ню Йорк. Но потайният му поглед и едва доловимата му усмивка, я накараха да се откаже. Имаше вид на човек, който може да измъкне много повече информация от въпроса й, отколкото да даде.
Търгът вървеше бързо и голяма част от експонатите бяха вече продадени. Стефани внимателно наблюдаваше наддаващите, особено Александра, която бе решила да дойде в последния момент. Тя наддаваше смело и с изисканост, без енергичните жестикулации на останалите. Стефани изведнъж разбра, че най-голямото изкуство при печелене на търгове е да останеш дискретен. Останалите не трябваше да знаят срещу кого наддават. Спомни си един разговор между Гарт и Нат Голднър за покера и се усмихна. Търгът на антики беше покер от висока класа.
Когато представиха писалището, водещият описа неговия произход, история и собствениците, които го бяха притежавали, и откри наддаването от хиляда и осемстотин фунта. Той огледа залата и когато погледът му срещна нейния, тя вдигна нагоре брадичка.