Стефани си представи как сестра й, облечена в джинси и тениска, готви вечеря на семейството й, как пази нейното семейно гнездо, за да може тя да се върне в него сякаш нищо не е било. После дискретно се огледа и за кой ли път се възхити на разкошната рокля на сестра си от бял кашмир с тънки сребърни нишки. «Дължа й толкова много. Дължа й всичко» — помисли Стефани.
Взе в ръце бялата порцеланова фигура и прокара пръсти по блестящата бяла повърхност. «Оливия не знае, че майсенският щъркел е фалшив» — бе казал Антонио, а Мишел преди него бе споменал за някакви фалшификати. И за лейди Оливия Чейсън и «как да вземеш обратно щъркела». Сабрина я беше предупредила да не купува от някой си Рори Кар, защото като че ли пробутвал фалшификати.
Обзе я странно въодушевление. Сабрина е купила този щъркел от Рори Кар и го е продала на Оливия Чейсън. Дали беше същият? Огледа фигурата още веднъж. Без съмнение майсенски порцелан, произведен вероятно от Кандлер. Тя обърна щъркела, за да види печата. Точно така! Великолепна фигура. Крилата му бяха изваяни така, сякаш потрепваха при докосване. Нищо чудно, че дори сестра й е била подведена.
«Все още имаш време да си вземеш обратно щъркела» — бе казал Антонио Тя можеше да направи това заради сестра си, но как? Не можеше да го поиска обратно от Оливия. Само Сабрина можеше да вземе такова решение. Не можеше да каже, че трябва да го реставрира, защото фигурата явно нямаше нужда от реставрация. Нямаше и как да го открадне. Беше твърде голям, а и залата беше пълна с хора. Трябваше да измисли нещо до вечерта…
— Сабрина, скъпа, толкова се радвам да те видя! Стефани подскочи. Роуз Радисън бе застанала зад нея и говореше направо в ухото й.
— Когато онзи ден ми каза за шкафа, бях толкова изненадана, че не успях да ти благодаря както трябва. Вече зная, че онази глупава клюка не е вярна.
— Каква клюка?
— Че ти не можеш да ни понасяш.
— Което е странно, защото моята малка женичка излъчва в пространството само обич и симпатии — намеси се русоляв мъж.
— Нали, любов моя?
— Питър се смята за интересен — изсъска малката женичка.
— И тъй, тя се чуди защо я избягваш — обърна се той към Стефани. — Дали още не си забравила онзи подслушан разговор на приема у Андреа Върнън преди четири години, когато Роуз се опита да опетни доброто ти име.
— Подслушан? — спокойно го погледна Стефани.
— Питър, ти си толкова безотговорен! — изписка жена му. — Мила Сабрина, никога не бихме и помислили, че си способна да подслушваш разговорите на другите. Вярно, твоята приятелка Александра неотдавна спомена, че си била наблизо. Аз тогава говорех колко съжалявам, че вие с Дентън…
— Нека ти припомня. Ти казваше, че се е омъжила за Дентън по сметка — обърна се към нея Питър Радисън. — Но Сабрина, разбира се, едва ли ще помни такава дреболия, нали, мила Роуз?
— Защото Сабрина е жена с обноски, Питър — опъна шия жена му, — и твоята грубост й е чужда. Ако е вярвала на тази глупост, нямаше да действа така решително за мен на търга. Впрочем ти сама ли го направи?
Стефани не скри учудването си. Сестра й никога не беше споменавала за тази история с Радисънови. Трябва да е изживяла ужасни моменти. И защо сега, докато говореше за търга, гласът на Роуз потрепваше от ярост?
— Впрочем дали съм направила какво? — повтори въпроса тя.
— Как успя да го спечелиш на тази невероятна цена? Ти си цяло чудо!
Стефани в миг разбра. Роуз бе поискала от нея да купи антиката с надеждата, че ще загуби наддаването. Обзе я желание с един удар да отмъсти и за себе си, и за сестра си.
— Исках да ти спестя мъката, която бих ти причинила с провала си.
— Директно в целта! — разсмя се гръмогласно Питър Радисън. — Роуз, боя се, че този път те уцелиха точно.
Жена му сякаш не го чу. Тя гледаше с нарастваща възбуда спокойната усмивка на Стефани.
— За аутсайдер, какъвто си, винаги си била прекалено арогантна… — изсъска госпожа Радисън.
В този момент една мисъл хрумна на Стефани. Вече знаеше какво трябва да прави по-нататък.
— Моля? — попита тихо тя. — Не разбрах добре…
— Казах, че си аутсайдер. — Тя приближи с една крачка и Стефани отстъпи към поставката на щъркела, който все още държеше в ръка. — И ако си въобразяваш, че можеш да заблудиш някого…
— О! — Стефани се подхлъзна на паркета и за да запази равновесие, с неволен жест удари поставката. Порцелановата фигура излетя от ръката й и се разби на парчета.
— Боже Господи! — извика Роуз.
Стефани погледна спокойно парчетата и се наведе да разтрие глезена си. Гостите ги наобиколиха. Питър Радисън отстъпи на няколко крачки от жена си. Отнякъде се появиха двама прислужници с метли и започнаха да събират парчетата.