— Тъжно. Преди Марти да се върне двете разговаряхме за… Гарт, Марти споделял ли е с теб нещо за други жени?
Настъпи пауза.
— Дори и да ми е казвал нещо, то е било поверително — отвърна той след малко.
— Е, добре. Няма да те питам за това. А изказвал ли е пред теб някакви подозрения за Линда. Виждат ли си го някога да проявява ревност?
— Доколкото зная, той й е казвал, че я подозира.
— Линда иска той да я ревнува, за да спре да й изневерява, в което тя е убедена, и да стане по-внимателен, по-грижовен съпруг. Затова му внушава подобни неща, а в действителност му е вярна. Чул ли си слуха, че някои от университетските преподаватели пишели тройки на студентките срещу сексуални услуги?
Този път паузата беше по-дълга.
— Ти откъде чу за това? — попита накрая той.
— Линда го чула в университетската книжарница. Ти чувал ли си нещо за това?
— Нищо, което да заслужава внимание.
— Значи все пак си чувал. Говори се, че Марти е един от тях.
— Боже Господи, това не е вярно! Това ли е чула Линда?
— Затова ме извика да говорим. Вярно ли е?
— За слуховете ли питаш? Може би има нещо вярно, но не зная кои от преподавателите са замесени. Обвиненията не означават нищо, ако не са подкрепени с доказателства. Всяка студентка, получила слаба оценка, може да оклевети преподавателя. Вярно, в клуба дочух подобни неща, които звучаха малко по-сериозно. Ти говорила ли си с други хора за това?
— Нямам навика да разпространявам клюки.
— Зная. Извинявай. Какво отговори на Линда?
— Да изчака, докато се посъветвам с теб.
— Наистина ли?
— Защо не? Вярвам на теб повече, отколкото на всеки друг. Освен това ти най-добре познаваш университетските среди.
— Как ми липсваш! Защо не вземеш самолета и не дойдеш тук за два-три дни?
— Не мога да оставя децата. Освен това утре започвам нова работа.
— Вярно. И какво друго става в Евънстън?
Двамата разговаряха около час.
— Ако дойдеш при мен, ще спестим на организационния комитет стотици долари от телефонни разговори — предупреди я със смях той, когато следващата вечер отново се обади.
Сабрина се засмя, но не отговори. Искаше й се да бъдат заедно, но съзнаваше, че за всички в тази опасна игра бе по-добре, ако двамата с Гарт стояха на хиляди километри разстояние.
Всяка сутрин се събуждаше от шума, който децата вдигаха в кухнята и с желание посрещаше новия ден, а вечер, докато разговаряше с Гарт по телефона, се питаше как е минал толкова бързо.
Преди обед набързо претупваше домакинската работа, ядосана на Стефани, заради която трябваше да се занимава с подобни безсмислени неща, като захвърлени не на място предмети, подреждане на дрехи в гардероба, бърсане на прах. Искаше й се да остави всичко на Хуанита, но работата беше много и въпреки помощта на децата я изморяваше.
След това „Колекции“ й се струваше курорт. Двете с Маделин организираха продажбите, изготвяха етикети с цената и кратки бележки за историята на всеки предмет, разполагаха ги така, че да изпъкнат най-интересните и да привлекат вниманието и към обикновените. Сабрина харесваше Маделин. Въпреки неприятната мисъл, че работи за някой друг, а не за себе си, тя организираше работата така, че Стефани да може веднага да навлезе в нея. Така неусетно минаваше по-голямата част от деня, а в късния следобед се втурваше, за да наглежда нашествието в къщата и особено атаката на хладилника, когато Пени и Клиф се прибираха от училище, обикновено с приятели.
Вечеряха при „походни условия“, на верандата, след което децата измиваха чиниите. Вечерта играеше с тях на някаква игра, обикновено прекъсвана от телефонното обаждане на Гарт. След като децата заспяха, тя се отпускаше на дивана във всекидневната или в креслото в спалнята с книга в ръка.
В четвъртък донесе вкъщи готварска книга и тримата приготвиха китайска вечеря. Пени издебна момент, в който никой не гледаше, и пусна в яденето десетина люти чушки.
— Трябваше да ни видиш отнякъде, татко. Всички плачехме, но мама каза, че и така е станало вкусно — похвали се тя на Гарт, когато той позвъни и подаде слушалката на Сабрина.
— Било е нещо изключително. Нещо като вечеря с корозионни блюда. Съжалявам, че го пропуснах.
— И аз съжалявам.
— Ще го приготвиш ли пак в неделя вечерта, заедно с чушките и всичко останало. Искам да го опитам.
— Щом си толкова смел.
— Нямам търпение. Впрочем Пени е права.
— За какво?
— Да ти кажа, че те обичам.
Сабрина усети как сърцето й прескочи няколко пъти. „Уморена съм. Ще се оправя, щом остана сама и си почина.“