— Не знам, приятелю. Кълна ти се. — Той се ухили отново със своята широка и обичлива усмивка. — Искаш ли да ме провериш с детектора на лъжата за това?
Рот се усмихна в отговор, но си помисли: не, Питър, по-скоро смятам, че когато пожелаеш можеш да се справиш с детектора на лъжата. Реши да се върне в Лондон сутринта и да изпрати своята телеграма, молейки за отсрочка и за повикването на Бейли във Вашингтон — като проверка. Ако съществуваше и най-малкото съмнение, а въпреки смазващите доводи на Келог, той изпитваше сега съмнение — той нямаше да изпълни заповедта, дори и заради директора на ЦРУ, нито пък заради собствената си кариера. Цената на някои неща е твърде висока.
На следващата сутрин пристигнаха чистачките. Те бяха местни жени от Хънтингтън, същите, които обслужваха останалата част на базата. Всяка от тях беше проверявана и имаше пропуск за охраняваната сграда. Рот закусваше, седнал срещу Орлов в столовата, опитвайки се да надвика шума от ротационната полировъчна машина, лъскаща коридора отвън. Постоянният шум на машината се усилваше и намаляваше, докато полировъчният диск обикаляше по коридора.
Орлов избърса кафето от устните си, спомена, че трябва да отиде до тоалетната и излезе. В по-нататъшния си живот Рот никога не би се шегувал отново с възгледа за шестото чувство. Секунди, след като Орлов излезе, Рот долови промяна в шума на полировъчната машина. Той излезе в коридора, за да види коя е причината. Машината стоеше сама, четките й се въртяха, а моторът издаваше пронизителен вой.
Той бе забелязал чистачката, когато отиваше за закуска — слаба жена в престилка от басма, с ролки в косата и забрадка, която ги покриваше. Тя се бе отдръпнала настрана, за да му направи път и след това продължи с черната работа, без да вдигне поглед. Сега бе изчезнала. В дъното на коридора вратата на мъжката тоалетна все още се полюляваше. Рот изкрещя с всички сили „Крол“ и хукна надолу по коридора. Тя бе клекнала на колене в средата на тоалетното помещение. Край нея бяха захвърлени парцали и пластмасова кофа с почистваща течност. В ръката си държеше Зиг Зауер със заглушител. Очевидно го бе крила преди това в парцалите. В далечния край на помещението се отвори вратата на една от кабинките и Орлов се показа навън. Коленичещата атентаторка вдигна оръжието си.
Рот не говореше руски, но знаеше няколко думи. Той изкрещя с всички сили „Стой“. Тя се извърна както бе на колене, Рот се хвърли на пода, чу се приглушен изстрел и Рот усети ударните вълни близо до главата си. Все още лежеше на плочките, когато зад него изтрещя втори изстрел и той усети отново около себе си отразените вълни. Затворените тоалетни помещения не са места, предназначени за Магнум 44.
Крол стоеше на вратата зад него, стиснал своя Колт с двете ръце. Нямаше нужда да стреля повторно. Жената лежеше по гръб на плочките, а едно червено петно се разрастваше, съперничейки на розовите цветчета. По-късно щяха да открият истинската чистачка завързана и със запушена уста в дома й в Хънтингтън.
Орлов все още стоеше пребледнял до вратата на кабинката.
— Пак шегички — кресна той. — Писна ми от уловките на ЦРУ.
— Никакви шеги — промълви Рот, след като се изправи, — това не беше номер. Това е КГБ.
Орлов погледна отново и видя, че тъмната червена локвичка, разпространяваща се по плочките, не бе холивудска хватка. Не и този път.
На Рот му трябваха два часа, за да осигури незабавното прехвърляне на Орлов и останалите от групата обратно в ранчото в Америка. Орлов напусна с радост, вземайки ценната си колекция от балади със себе си. Когато транспортният самолет отлетя за Щатите, Рот се качи в колата и потегли за Лондон. Беше много ядосан.
Отчасти обвиняваше себе си. Би трябвало да знае, че след разобличаването на Бейли Алкънбъри не може повече да се смята за сигурно място. Но британското вмешателство така бе приковало вниманието му, че той бе изключил този факт от съзнанието си. Всеки прави грешки. Чудеше се защо Бейли не е предупредил Москва да организира по-рано ликвидирането на Орлов, преди още полковникът от КГБ да има възможност да посочи неговото име. Може би се е надявал, че Орлов никога няма да го назове, защото не е знаел тази информация. Грешка на Бейли. Всички правят грешки.
В случай, че беше някой друг, Рот щеше да е убеден сто процента, че британците не са прави и Орлов казва истината. Но понеже бе Маккрийди, Рот беше готов да допусне поне пет процента възможност приятелят му да е прав, а Бейли — лоялен. Топката сега лежеше в полето на Маккрийди.
Когато стигна до посолството, той вече знаеше какво ще направи. Ако наистина искаше да подкрепи своето твърдение, че Городов е истинският изменник, а Орлов е лъжец и следователно Бейли е чист — един невинен мъж, към когото са насочили изкусно подозренията — имаше само един начин да го направи: Маккрийди трябваше да изтегли Городов сега, така че Ленгли да има възможност да говори с него и да установи веднъж завинаги истината. Запъти се към своята канцелария, за да се обади на Маккрийди в Сенчъри Хаус. Неговият шеф го пресрещна в коридора.