— О, между другото — каза Бил Карвър, — нещо току-що пристигна. Услуга от Сенчъри. Изглежда нашите приятели от Кенсингтън Палас Гардънс са се разшетали. Техният резидент Городов излетял обратно за Москва тази сутрин. Оставих го на твоето бюро.
Рот не проведе телефонния разговор. Той седна зашеметен на бюрото си. Чувстваше се оправдан — той, неговият директор и неговото Управление. Дори изпита съжаление към Маккрийди. Да си имал такива грешни преценки, да си бил така жестоко мамен в продължение на четири години, трябва да е жесток удар. Що се отнася до него, той се чувстваше облекчен по един странен начин, въпреки това, което сега го очакваше. Не изпитваше вече никакви съмнения. Двете събития сутринта бяха помели и последните от тях. Щеше да стори това, което бе длъжен да направи.
Все още съжаляваше за Маккрийди. Оттатък, в Сенчъри, сигурно се разкъсват на парчета.
В Сенчъри Хаус наистина се бяха захванали с него; или по-скоро Тимъти Едуардс се бе заловил с неприятната задача.
— Неприятно ми е да го кажа, Сам, но това е пълно фиаско. Току-що имах разговор с шефа и приетото решение е, че трябва сериозно да обмислим възможността Кийпсейк да е бил през цялото време подставено лице на Москва.
— Не е бил — отряза категорично Маккрийди.
— Така казваш ти, но фактите изглежда насочват към явната възможност нашите американски братовчеди да са прави, а ние да сме били измамени. Знаеш ли какви ще бъдат последиците от това?
— Мога да предположа.
— Ще трябва да преценим отново всяко проклето сведение, което Кийпсейк ни е давал през четирите години. Това е тежка задача. Още по-лошо, братовчедите получаваха всичко, така че ще трябва да им съобщим, за да направят и те своите проверки. Преценката на щетите ще отнеме години. Шефът не е доволен.
Сам въздъхна. Винаги се получаваше така. Докато информацията на Кийпсейк се оценяваше високо, заслугата за това падаше върху Интелиджънс сървис. Сега тази операция се възприемаше като негова грешка.
— Даде ли ти той някакъв знак, че възнамерява да се връща в Москва?
— Не.
— Кога се очакваше да избяга и да дойде при нас?
— След две-три седмици. Възнамеряваше да ме уведоми, когато положението му стане безнадеждно и тогава да избяга.
— Както виждаш, не го е направил. Върнал се е у дома. По всяка вероятност доброволно. Филерът на летището докладва, че е преминал през Хийтроу без никакво насилие. Ще трябва да приемем, че Москва е истинският му дом. А сега и тази проклета работа с Алкънбъри. Какво по дяволите те е прихванало? Твърдиш, че е било проверка. Е добре. Орлов я премина блестящо. Кучите синове се опитаха да го убият. Трябва да се радваме, че никой, освен атентаторката, не е мъртъв. Ето нещо, което не можем да кажем на братовчедите. Никога. Забрави го.
— Все още не мога да повярвам, че Кийпсейк е бил подставено лице.
— Защо не? Той се върна обратно в Москва.
— Може би, за да вземе последния куфар с документи за нас.
— Прекалено опасно. Трябва да е луд. В неговото положение.
— Вярно. Може би е грешка. Но той е такъв. Обеща да донесе една последна пратка, преди да избяга. Мисля, че се е върнал за нея.
— Някакво доказателство за тази удивителна проява на доверие?
— Предчувствие.
— Предчувствие — повтори ядно Едуардс. — Не можем да постигнем нищо с предчувствия.
— Колумб е постигнал. Имаш ли нещо против да говоря с шефа?
— Ще обжалваш пред Цезар, а? Добре. Но не мисля, че ще промениш нещо.
Но Маккрийди постигна своето. Сър Кристофър изслуша неговото предложение внимателно, след което запита:
— А ако се окаже лоялен към Москва, въпреки всичко?
— Ще го разбера незабавно.
— Могат да те заловят — изгледа го.
— Не мисля. Мистър Горбачов не изглежда настроен да започва дипломатическа война в момента.
— Той няма да я започне — каза убедено шефът. — Сам, нашето приятелство води началото си от далечното минало. От Балканите, Кубинската криза, първите дни на Берлинската стена. Ти беше ужасно добър тогава и все още продължаваш да бъдеш. Но, Сам, мисля, че направих грешка като те издигнах за шеф на отдел. Тази работа трябва да се свърши от редови разузнавачи.