Разтворителят за лепилото се намираше в шишенцето му за одеколон. Когато се появя отново, все още носеше черното сако, но панталоните, които можеха да се обръщат, имаха сега сив цвят. Шапката се намираше вътре в куфара, заедно с гъстите вежди, брадата и мустаците, ризата и вратовръзката. Косата му вече бе кестенява, а под сакото носеше кенарено жълто поло, което бе прикривал под ризата. Той напусна незабелязано хотела, взе такси и бе оставен пред вратите на Британското посолство, намиращо се на укрепения бряг срещу Кремъл.
Двама милиционери стояха на пост пред вратите. Те поискаха документите за самоличност. Той им показа британския си паспорт и се усмихна престорено на този от тях, който започна да го проверява. Младият милиционер се смути и го върна бързо обратно. С раздразнение посочи към гърба на сбъркания англичанин, намиращ се вече на територията на своето посолство и повдигна изразително вежди към своя колега. Секунди по-късно англичанинът изчезна зад вратите.
Всъщност равинът Бирнбаум не беше нито равин, нито американец, нито хомосексуалист. Истинското му име бе Дейвид Торнтън, един от най-добрите гримьори в британските филми. Разликата между гримирането на сцената и това, което е необходимо за филмите, е, че на сцената осветлението е силно, а разстоянието до публиката голямо. Във филмите също има осветление, но камерата може да се доближи съвсем близко, на няколко инча от лицето. Следователно филмовият грим трябва да бъде по-изкусно направен, по-реалистичен. Дейвид Торнтън работеше от години във филмовите студия край Пайнууд, където никога не оставаше без ангажимент. Той бе и един от онзи корпус експерти, които Британската разузнавателна служба често привличаше за своите нужди.
Вторият мъж, който пристигна, долетя директно от Лондон с Бритиш Еъруейс. Той беше Денис Гоунт, почти непроменен с изключение на побелялата коса и факта, че изглеждаше с петнадесет години по-възрастен, отколкото бе в действителност. Носеше малко кожено куфарче, прикрепено дискретно с верига към лявата му китка. На синята му вратовръзка се виждаше образът на хрътка, показващ, че е куриер от Кралския дипломатически корпус.
Всички държави имат дипломатически куриери, които прекарват своя живот, пренасяйки документи от едно посолство в друго, след което се връщат у дома. Те се третират според Виенското споразумение като дипломатически персонал и техният багаж не се претърсва. Паспортът на Гоунт бе на друго име, но бе британски и напълно валиден. Той го показа и беше пропуснат, без да се налага да преминава през формалностите на митническата служба.
Един ягуар на посолството го чакаше отпред и той бе отведен незабавно в сградата на посолството, пристигайки само час след Торнтън. Предаде на Торнтън всички инструменти и материали, необходими за професията на един гримьор, които бе донесъл в своето куфарче.
Третият, който пристигна, беше Сам Маккрийди, долетял със самолет на Финнеър от Хелзинки. Той също имаше британски паспорт, издаден на фалшиво име и също бе дегизиран. Но топлината в самолета бе увредила неговата дегизировка.
Рижавата му перука стоеше леко изкривена и под нея се показваше кичур по-тъмна коса. Разтвореното в спирт лепило, с което се крепеше единият край на рижия му мустак, изглежда се бе разтопило и част от мустака под горната устна бе отлепен.
Офицерът от паспортната служба се вгледа в паспортната снимка и след това обратно към мъжа, който стоеше пред него. Лицата бяха същите, както и мустаците, косата и всичко останало. Няма нищо противозаконно да се носи перука, дори и в Русия; много плешиви мъже го правят. Но мустак, който стои разлепен? Шереметиево е голямо летище и офицерът не бе същият, който посрещна равина Бирнбаум, но и той стана и отиде да се консултира с друг, по-старши от него. По-старшият офицер започна да наднича през прозрачното от неговата страна огледало.
Зад същото огледало една камера щракна няколко пъти, отдадоха се заповеди и няколко души, стоящи наблизо, поеха своите задължения. Когато Маккрийди излезе от сградата на летището, два необозначени москвича чакаха отпред. Той също се качи в кола на британското посолство, но от по-малка класа в сравнение с ягуара и бе откаран до посолството, следван по целия път от двете коли на КГБ, които докладваха по определения ред на своите началници от Второ главно управление.