Късно следобед фотографиите на странния посетител пристигнаха в Ясенево, щабквартирата на Първо главно управление на КГБ. Те бяха оставени на бюрото на заместник шефа генерал Вадим Кирпиченко. Той ги разгледа, прочете съпътстващия ги доклад относно перуката и разлепения мустак и ги занесе във фотографската лаборатория.
— Вижте дали ще можете да махнете перуката и мустака — нареди той. Техническите лица се заловиха за работа с фотографската четчица. Когато генералът видя крайния резултат, той едва не се разсмя на глас.
— Да пукна, ако това не е Сам Маккрийди — промърмори той.
След това информира Второ главно управление, че неговите хора ще се заемат с наблюдението незабавно. Той отдаде съответните заповеди.
— Двадесет и четири часа в денонощието. Ако осъществи контакт, заловете ги и двамата. Ако вземе нещо от тайник, заловете него. Ако се насочи към мавзолея на Ленин, приберете го.
Остави обратно слушалката и прочете отново подробностите от паспорта на Маккрийди. Той се представяше за специалист по електроника, пристигащ от Лондон през Хелзинки, с цел да претърси посолството за подслушвателни устройства — работа, която се извършваше редовно.
— Но какво по дяволите наистина ще правиш тук? — попита той лицето на снимката, гледащо нагоре към него.
Маккрийди, Гоунт и Торнтън вечеряха сами в посолството. Посланикът не бе особено доволен да има трима гости като тях, но молбата пристигна от канцеларията на кабинета и той бе уверен, че те ще останат не повече от двадесет и четири часа. Що се отнасяше до Негово превъзходителство, колкото по-скоро се махнеха тези ужасни призраци, толкова по-добре щеше да бъде.
— Надявам се, че ще успее — подхвърли Гоунт след кафето. — Руснаците са изключително добри в шаха.
— Така е — каза трезво Маккрийди, — утре ще видим колко са добри с фокуса с трите карти.
6.
Точно в осем без пет в топлата юлска утрин една лимузина остин монтего излезе бавно през портала на британското посолство в Москва, премина по моста над река Москва и се отправи към центъра на града.
Според доклада на КГБ Сам Маккрийди се намирал зад кормилото, шофирайки сам. Въпреки че рижите му перука и мустак стояха сега безупречно на своето място, те можеха ясно да се видят от филерите, наблюдаващи иззад предните стъкла на своите автомобили. Телефотографски снимки бяха направени и изпратен незабавно и още няколко бяха осигурени по-късно, в хода на деня.
Британският агент премина внимателно през Москва и се насочи към Парка на техническите постижения на север от града. По пътя той направи няколко опита да се отърве от опашката, която може би го следваше, но не постигна успех. Той така и не успя да установи кой го следва. КГБ използваше шест коли, всяка от които сменяше останалите така, че никой да не се движи зад монтегото повече от неколкостотин ярда.
След като навлезе в огромния парк, човекът от СИС остави колата и продължи нататък пеша. Две от машините на КГБ останаха на място близо до паркираното монтего. Пътниците от останалите четири коли слязоха и се разпръснаха сред научните експонати така, че англичанинът бе заобиколен от всички страни от невидим щит.
Той си купи сладолед и остана да седи през по-голямата част от сутринта на една пейка, правейки се, че чете вестник, докато в същото време поглеждаше често своя часовник, като че ли очакваше някой да се появи. Никой не се приближи до него, с изключение на една възрастна дама, която го попита за часа. Той й показа своя часовник, без да промълви дума, тя погледна, благодари му и продължи по-нататък.
Жената бе незабавно арестувана, претърсена и разпитана. До утрото на следващия ден КГБ стигна до заключението, че тя е една възрастна дама, която е поискала да разбере колко е часът. Продавачът на сладолед също бе задържан.
Малко след дванадесет часа агентът от Лондон извади пакет със сандвичи от своя джоб и започна бавно да яде. Когато свърши, той се изправи, хвърли амбалажната хартия в едно кошче за боклук, купи си още един сладолед и седна отново.
Кошчето за боклук остана под наблюдение, но никой не взе хартията, докато хората по поддръжка на хигиената в парка не пристигнаха с една количка, за да изпразнят кошчето. Преди още да успеят да изхвърлят боклука, амбалажната хартия бе прибрана от КГБ и подложена на щателен технически анализ. Изследванията включваха проверки за невидимо съобщение, микроскопични шифровани знаци или микрофилм, скрит между два листа от хартията. Нищо подобно не бе намерено. Затова пък имаше следи от хляб, масло, краставица и яйце.