Много преди това, малко след един часа следобед, лондонският агент стана и напусна парка с колата си. Първата му среща явно се бе провалила. Той влезе в един валутен магазин, очевидно, за да проведе втората или резервна среща. Двама агенти на КГБ хлътнаха след него и започнаха да обикалят край рафтовете, наблюдавайки дали англичанинът няма да остави съобщение сред скъпите стоки, изложени там, или да вземе нещо скрито в тях. Ако направеше покупка, щеше да бъде арестуван на основанието, че покупката му може би съдържа съобщение, а магазинът е бил използван като тайник.
Той не купи нищо и бе оставен да напусне безпрепятствено.
След това той се върна с колата обратно в британското посолство. Десет минути по-късно излезе отново, разположен този път на задната седалка на един ягуар, каран от шофьор на посолството. Когато ягуарът напусна града, насочвайки се към летището, отговорникът на групата филери се свърза директно с генерал Кирпиченко.
— Той се приближава към летището, другарю генерал.
— Никакви контакти ли не осъществи? По какъвто и да е начин?
— Не, другарю генерал. С изключение на възрастната жена и продавача на сладолед, които сега са задържани, не е говорил с никой друг, нито някой е говорил с него. Захвърленият вестник и амбалажната хартия от сандвича се намират при нас. Иначе той не се е докоснал до нищо.
Значи е провалена мисия, помисли си Кирпиченко. Той ще се върне. А ние ще чакаме.
Знаеше, че Маккрийди, под прикритието на експерт към британското външно министерство, носеше дипломатически паспорт.
— Оставете го да си отиде — каза той. — Наблюдавайте да не осъществи бърз контакт с някого в сградата на летището. След това го проследете в чакалнята и внимавайте за него, докато не влезе в самолета.
По-късно генералът щеше да разгледа телефонографските снимки, да изиска по-силен микроскоп, да ги погледне отново и да се изправи с почервеняло от гняв лице, крясвайки:
— Глупави дръвници, това не е Маккрийди.
В осем и десет същата сутрин един ягуар, каран от Бари Мартинс, шефът на СИС в Москва, напусна посолството и потегли спокойно към стария квартал Арбат, известен с тесните улици и елегантните къщи край тях, притежавани преди много години от отдавна забравени проспериращи търговци. Зад колата се залепи един Москвич, но това си беше просто по установения ред. Британците наричат тези агенти на КГБ, които ги следват навсякъде из Москва, изпълнявайки една от най-скучните дейности в живота, с името втори отбор. Ягуарът се движеше безцелно из Арбат, а неговият водач отбиваше от време на време край бордюра, за да погледне в картата на града.
В осем и двадесет един мерцедес лимузина напусна посолството. Зад кормилото, със синьо яке и кепе на главата, седеше един от шофьорите на посолството. Никой не погледна към задната седалка и по този начин никой не видя другата фигура, свита ниско долу на пода, покрита отгоре с одеяло. Още един Москвич потегли зад колата.
Навлизайки в Арбат, мерцедесът премина край паркиралия ягуар. В този момент Мартинс, все още преглеждайки картата на града, взе своето решение и зави от бордюра, вмествайки се между мерцедеса и следващия го Москвич. Конвоят сега се състоеше от мерцедес, ягуар и два москвича, подредени един след друг.
Мерцедесът навлезе в тясна, еднопосочна улица, следван от ягуара, чийто двигател изведнъж се повреди, кихна, изпусна черен дим от ауспуха и колата залитна към средата на улицата, след което спря. Двата москвича се струпаха зад нея и от тях заизскачаха агентите на КГБ. Мартинс освободи отвътре капака на двигателя, излезе навън и го повдигна. Незабавно бе заобиколен от протестиращи мъже в кожени якета.
Мерцедесът изчезна надолу по улицата и сви на следващия ъгъл. Развеселени московчани започнаха да се събират по тесните тротоари, за да чуят как шофьорът на ягуара казва на ръководителя на групата от КГБ:
— Виж сега, добри човече, ако мислиш, че можеш да вдигаш скандал, давай направо.
Нищо не е така забавно за един московчанин, както видът на чекистите, оплескали някоя работа. Един от хората на КГБ влезе отново в своята кола и се обади по радиостанцията.
Напускайки Арбат, Дейвид Торнтън, намиращ се на кормилото на мерцедеса, започна да получава указания от Сам Маккрийди, който се появи изпод одеялото без никаква маскировка.
Двадесет минути по-късно, навлизайки в един самотен път, затулен от дървета в центъра на парка Горки, мерцедесът спря. Маккрийди свали задната табелка с надпис CD, закрепена с лесен за освобождаване клипс, и постави нова табелка, намазана отзад със силно адхезивно лепило, върху британския номер. Торнтън направи същото от предната страна. Маккрийди извади кутията с гримьорските принадлежности на Торнтън от багажника и се качи на задната седалка. Торнтън смени своята тъмносиня фуражка с имащо по-руски вид черно кожено кепе и се върна зад кормилото.