В девет и осемнадесет полковник Николай Городов излезе от своя апартамент на улица Шаболовски и пое пеша към площад Дзержински и щабквартирата на КГБ. Той изглеждаше изпит и бледен; причината за това скоро се появи зад него. Двама мъже излязоха от един вход и без да се крият, тръгнаха подире му.
Той бе изминал двеста ярда, когато един черен мерцедес се приближи към бордюра до него и забави ход. Чу съскането на свалящ се с електрическо задвижване прозорец и един глас каза на английски:
— Добро утро, полковник. Да не би да сте се запътили в моята посока?
Городов спря и загледа втренчено. Ограден като в рамка на мястото на прозореца, скрит с помощта на задните завески от двамата агенти на КГБ, стоеше Сам Маккрийди. Городов бе поразен, но не и тържествуващ.
Това, помисли си Маккрийди, е изражението, което исках да видя.
Городов дойде на себе си и каза достатъчно силно, за да могат копоите на КГБ да чуят:
— Благодаря, другарю, колко сте любезен.
След това влезе в колата, която потегли бързо нататък. Двамата агенти на КГБ се забавиха за три секунди… и загубиха. Причината за тяхното краткотрайно объркване беше, че на табелките на мерцедеса имаше буквите МОС и след тях още две цифри.
Изключително редките МОС табелки могат да се носят само от колите на членовете на Централния комитет и щеше да бъде прекалено самонадеяно обикновени агенти на КГБ да се опитат да спрат или да обезпокоят човек от Централния комитет. Но те записаха номера и незабавно се свързаха със своите шефове с помощта на радиотелефоните, за да съобщят новината.
Мартинс бе направил добре своя избор. Специалният регистрационен номер на мерцедеса принадлежеше на един кандидат-член на Политбюро, който се намираше в Далечния изток, някъде край Хабаровск. Бяха необходими четири часа, за да го открият и да научат, че той има чайка, а не Мерцедес и че колата му е оставена на гараж в Москва. Но тогава бе твърде късно; мерцедесът бе прибран обратно в Британското посолство, а британското знаменце жизнерадостно се развяваше на своя вимпел.
Городов се облегна на седалката, изгорил всички мостове след себе си.
— Ако ти си отколешна съветска къртица, с мене е свършено — отбеляза Маккрийди.
Городов помисли върху това.
— А ако ти си отколешна съветска къртица — отвърна той, — тогава с мене е свършено.
— Защо се върна? — попита Маккрийди.
— Както се оказва, това беше грешка — въздъхна Городов. — Бях ти обещал нещо и разбрах, че не мога да го открия в Лондон. Когато дам дума, аз държа на нея. Тогава от Москва ме повикаха обратно за неотложни консултации. Да не изпълниш заповедта би означавало да избягаш незабавно на Запад. Никакви извинения нямаше да се приемат, в случай че не се върна, а остана в посолството. Мислех си, че бих могъл да си дойда за една седмица, да открия това, от което се нуждаех, и след това да получа разрешение да се върна в Лондон. Едва когато пристигнах тук, разбрах, че е твърде късно. Бях дълбоко заподозрян, апартаментът и канцеларията ми се подслушваха, следяха ме навсякъде, забраниха ми да ходя в Ясенево, ограничиха заниманията ми до с незначителна работа в Московския център. Между другото, имам нещо за теб.
Той отвори коженото си куфарче и подаде на Маккрийди една тънка папка. Вътре имаше пет листа, всеки със снимка и име под него. Под първата снимка пишеше: ДОНАЛД МАКЛИЙН, а под втората ГАЙ БЪРДЖИС. И двамата бяха мъртви и погребани в Москва. Третият лист показваше познатото лице и име на КИМ ФИЛБИ, тогава все още жив в Москва. На четвъртия се виждаха фините, аскетични черти и името на АНТЪНИ БЛЪНТ, изпаднал по него време в немилост в Англия. Маккрийди обърна на петата страница.
Фотографията беше много стара. Тя показваше слаб млад мъж с буйна къдрава коса и големи очила, които му придаваха вид на кукумявка. Под фотографията имаше две думи. ДЖОН КЕЪРНКРОС. Маккрийди се облегна назад и въздъхна.
— По дяволите, самият той.
Знаеше името. Кеърнкрос е бил висш държавен служител по време на войната и след нея, независимо от своята младост. Той е заемал различни длъжности — частен секретар на министъра във военния кабинет лорд Ханкей; в разузнавателната служба на свързочни войски, намираща се на Блетчли парк, в министерството на финансите и в министерството на войната. Беше имал достъп до ядрените секрети в края на четиридесетте години. В началото на петдесетте бе попаднал под подозрение, не бе признал нищо и бе освободен. Нищо не е могло да се докаже, ето защо бе получил разрешение да продължи работа в Организацията за изхранване и селско стопанство в Рим. От 1986 година се бе уединил във Франция. Петият човек. Кийпсейк бе изпълнил добре своето обещание. Тридесет и пет годишното преследване приключи. Нямаше да се обвиняват повече невинни хора.