В стаята настъпи тишина. Джо Рот гледаше втренчено в своята чаша. След това се изправи.
— Трябва да вървя — каза кратко той.
Маккрийди го придружи навън по коридора и надолу по стълбите. В преддверието потупа американеца по гърба.
— Горе главата, Джо. По дяволите, всички в тази игра допускат грешки. Моята фирма направи няколко истински шедьоври в миналото. Можеш да се върнеш обратно в посолството и да изпратиш съобщение на директора на ЦРУ, че всичко вече е наред. Бейли е чист.
— Смятам да отлетя обратно и да му кажа това сам — промърмори Рот и тръгна. Маккрийди го придружи до вратата на сградата, озадачен от мълчанието на своя приятел.
Когато Маккрийди се върна до входната врата на апартамента, двамата бодигардове се отместиха, за да му направят път и затвориха вратата след него. Във всекидневната той завари Городов да седи, вторачил се в един брой на „Ивнинг Стандарт“, който бе прехвърлял, докато чакаше. Без да каже дума, той го плъзна по масата и посочи към една колона на страница пета.
Водолази на полицията извадиха днес тялото на един американски турист от водите на Темза край Тедингтън Лок. Според официален говорител, предполага се, че тялото е паднало във водата близо до Итън вчера вечерта. Мъртвият човек е бил идентифициран като някой си Калвин Бейли, американски държавен служител на почивка в Лондон.
Според посолството на САЩ, мистър Бейли е бил на вечеря в Итън заедно с един приятел, втори секретар в посолството. След вечерята на мистър Бейли му прилошало и той излязъл, за да поеме глътка свеж въздух. Приятелят му се забавил, за да плати сметката. Когато излязъл и потърсил мистър Бейли, не успял да го намери. След като почакал един час, той предположил, че мистър Бейли е взел решение да се върне сам в Лондон. Когато установил по телефона, че това не е така, приятелят се обърнал към полицията в Итън. Градът бил претърсен в тъмнината, но без резултат.
Тази сутрин полицейски говорител в Итън заяви, че изглежда мистър Бейли е тръгнал да се разхожда в тъмнината по пътеката край брега, неволно се е подхлъзнал и паднал в реката. Мистър Бейли не е умеел да плува. Не успяхме да се срещнем с мисис Гуен Бейли за коментар. Тя се намира под въздействието на успокоителни средства в наетия от двамата апартамент.
Маккрийди остави вестника и погледна към вратата.
— Кучи син — прошепна той, — жалък кучи син.
Джо Рот хвана първия сутрешен полет за Вашингтон и отиде в Джорджтаун. Подаде своята оставка, влизаща в сила двадесет и четири часа по-късно. Той остави директора на ЦРУ поумнял и отрезвял. Преди да си тръгне, отправи една-единствена молба. Директорът даде своето разрешение.
Рот пристигна в ранчото късно вечерта.
Полковник Орлов бе все още буден, сам в своята стая, увлечен в играта на шах с миникомпютър. Той се справяше добре, но компютърът бе още по-добър. Компютърът играеше с белите фигури. Орлов местеше другите, които вместо обичайния черен цвят бяха тъмночервени. Касетофонът въртеше албума на Дъ Сийкърс от 1965 година.
Крол влезе пръв, направи крачка встрани и зае позиция до стената. Рот го последва и затвори вратата след себе си. Орлов вдигна поглед озадачен.
Крол гледаше към него с пуст поглед и безизразно лице. Нещо се издуваше под лявата му мишница. Орлов схвана какво е то и погледна въпросително към Рот. Никой не продумваше. Рот просто се бе вторачил в него със студен поглед. Объркването на Орлов отмина, за да отстъпи място на чувство на примирение. Никой не продумваше.
Чистият, ясен глас на Джудит Дюръм изпълваше стаята.
Сбогом на теб, моя истинска любов, това е нашето последно прощаване…
Ръката на Крол се насочи към касетофона.
Защото карнавалът свърши…
Пръстът на Крол натисна бутона за изключване и в стаята отново настъпи тишина. Орлов произнесе една дума, почти единствената на руски, откакто бе пристигнал в Америка. Той каза „Кто?“. Това означаваше: — Кой?
Рот каза:
— Городов.
Това подейства като удар в стомаха. Орлов затвори очи и заклати глава, сякаш не можеше да повярва.
Той погледна към дъската пред себе си и сложи крайчеца на показалеца върху короната на своя цар. Бутна го. Червеният цар политна настрани и падна. Шахматистът бе признал своето поражение. Цената на булката бе платена и приета, но сватба нямаше да има. Червеният цар се търкулна веднъж и остана неподвижен.
Крол извади револвера.
— Да тръгваме — каза той.