Независимо от това, с бедуинския диктатор трябваше да се отнася внимателно. Някои вършеха това с бомбастични изрази и суетене. Ал-Мансур подозираше, че Кадафи допуска това действително, но го приема винаги с щипка сол. Неговият собствен подход бе почтителен, но без украсяване на истината. Редактираше истината внимателно и несъмнено не я предлагаше цялата — това би било самоубийствено, — но подозираше, че зад мечтателната усмивка и почти женствените жестове, Муамар Кадафи искаше да му се казва истината.
Същия ден, през април 1987 година, Хаким Ал-Мансур разправи на своя ръководител за посещението на ирландския свещеник и за техните преговори. Докато говореше, един от личната кохорта лекари на Кадафи, който бе приготвял някаква доза лекарство на масата в ъгъла, се приближи и предложи малката чаша на Кадафи. Либийският ръководител преглътна течността и махна с ръка на доктора да излезе. Мъжът прибра своите медикаменти и няколко минути по-късно напусна палатката.
Въпреки че бе изминала една година, откакто американските бомбардировачи разрушиха жилищния му квартал, Муамар Кадафи още не се бе възстановил напълно. Той все още страдаше от кошмари и от последиците от свръхнапрежението. Докторът му бе дал леко успокоително средство.
— Разделянето на материала поравно — това прие ли се? — попита той.
— Свещеникът ще докладва за това условие — обясни Ал-Мансур. — Уверен съм, че Военният съвет ще се съгласи.
— А въпросът с американския посланик?
— Това също.
Кадафи въздъхна така, както би въздъхнал някой, на чиито рамене лежат твърде много от световните проблеми.
— Не е достатъчно — изрече той замечтано. — Трябва да има нещо повече. В самата Америка.
— Сондирането продължава, Ваше превъзходителство. Проблемът остава същият. В Британия се подвизава ИРА-извънредни, която ще изпълни точно вашето справедливо отмъщение вместо вас. Неверниците ще унищожат неверниците по ваша повеля. Тази идея бе чудесна…
Идеята да се използва ИРА-извънредни като начин и средство за отмъщение на Кадафи срещу Британия в действителност се роди в мозъка на Ал-Мансур, но Кадафи сега вярваше, че хрумването е било негово, внушено от Аллаха. Ал-Мансур продължи:
— В Америка, уви, няма партизанска мрежа, която може да бъде използвана по същия начин. Проучването продължава. Средствата за вашето отмъщение ще бъдат намерени.
Кадафи кимна няколко пъти, след това махна с ръка, че разговорът е приключил.
— Ще видим — промърмори той тихо.
Събирането на разузнавателна информация е особен бизнес. Рядко един сполучлив удар може да даде отговор на всички въпроси, а още по-малко да разреши проблемите. Търсенето на едно-единствено, чудесно решение е характерна черта на американците. В повечето случаи картината се появява както при внимателното подреждане на пъзел — детайл по детайл. Обикновено последната порция детайли винаги липсва; само един добър анализатор може да разпознае цялостния образ от съпоставянето на фрагментите.
Понякога самите детайли не идват от подложения на изследване ребус, а произлизат един от друг. Понякога те са фалшиви. И никога не се съединяват толкова точно, както при истинския ребус, чиито фигурки са така назъбени, че да пасват с останалите.
В Сенчъри Хаус, сградата в която се помещава британската тайна разузнавателна служба, работят хора, които са специалисти по ребусите. Те рядко напускат своите бюра; редовите агенти са тези, които събират и донасят отделните сведения. Анализаторите се опитват да ги съберат в едно цяло. Преди края на април две сведения от един нов ребус пристигнаха в Сенчъри Хаус.
Едното дойде от либийския доктор, който се намираше в палатката, когато Кадафи взе своето лекарство. Някога човекът имал син, когото силно обичал. Студентът бил в Англия, за да учи и да стане инженер. Веднъж хора на Мухабарат се срещнали с него и му внушили, че ако наистина обича своя баща, той трябва да изпълни една задача за Великия ръководител. Бомбата, която му дали да постави, избухнала предварително. Бащата скрил добре своята мъка и приел съболезнованията, но неговото сърце се изпълнило с омраза и той започнал да предава на британците всяко сведение, до което можел да се добере, използвайки своето положение в двореца на Муамар Кадафи.