— Тогава си починете — усмихна се двусмислено Ал-Мансур. — Вземете си кратък отпуск. Защо не отлетите за Кипър? Прекрасен остров. Лично аз винаги предпочитам прохладния въздух на планината Троодос по това време на годината. Вън от Педхоулас в долината Маратхаса има един очарователен стар хан на име Аполония. Препоръчвам ви го. Толкова интересни хора имат склонност да отсядат там. Спокоен път, мистър Рауз.
По щастлива случайност един от сержантите на САС го забеляза при пристигането на летището в Ла Валета. Не го очакваха да се върне толкова скоро. Двамата разделяха една стая в хотела на летището, като поддържаха постоянно наблюдение в залата за пристигащите пътници, сменяйки се на четири часа. Този, който бе на пост, четеше спортно списание, когато забеляза Рауз да се появява от митническия контрол, носейки багажа в двете си ръце. Без да вдигне глава, той остави Рауз да мине покрай него и го проследи с поглед как се приближава към бюрото на Кипърските авиолинии. След това се обади от един телефон, за да събуди своя колега в хотела. Колегата вдигна на крака Маккрийди, намиращ се в централната част на Ла Валета.
— По дяволите — изруга Маккрийди. — Защо по дяволите се е върнал толкова рано?
— Не знам, шефе — каза сержантът, — но според Дани той се отправил към бюрото на Кипърските авиолинии.
Маккрийди мислеше бързо. Той се бе надявал Рауз да остане в Триполи няколко дена, а легендата, под която се представяше като търсач на модернизирано оръжие за шайка фиктивни американски терористи, да доведе до неговото арестуване и разпит от самия Ал-Мансур. Нещата сега изглеждаха така, сякаш той бе изхвърлен. Но защо Кипър? Да не би Рауз да е излязъл вън от контрол? Трябваше да се добере до него и да разбере какво се е случило в Триполи. Но Рауз не отседна в някой хотел, където можеха да се свържат тайно с него, за да изяснят ситуацията. Той продължаваше своя път. Може би си мисли, че лошите момчета го следят…
— Бил — нареди той по телефона, — кажи на Дани да остане с него. Когато видиш, че обстановката е чиста, иди до бюрото на Кипърските авиолинии и се опитай да разбереш къде са отишли. След това купи два билета за нас за същия полет и още два за следващия полет, в случай че не мога да стигна там навреме. Ще дойда по най-бързия начин.
Движението в търговската част на Ла Валета е много интензивно при свечеряване и когато Маккрийди пристигна на летището, самолетът за Никозия бе излетял — с Рауз и Дани на борда. Следващият полет бе на другия ден. Маккрийди също отседна в хотела на летището. Дани се свърза по телефона с тях в полунощ.
— Здравей, чичо. Намирам се в хотела на летището в Никозия. Леля отиде да спи.
— Трябва да е изморена — каза Маккрийди. — Хотелът добър ли е?
— Чудесен е. Нашата стая е върха. №610.
— Много се радвам. Вероятно ще отседна там, когато пристигна. Как върви почивката?
— Чудесно. Леля нае една кола за утре. Мисля, че ще ходи в планините.
— Много добре — каза Маккрийди на своя племенник по телефона. — Защо не запазите една стая за мене? Ще дойда при вас по възможно най-бързия начин. Лека нощ, скъпо момче.
Той затвори телефона.
— Нашият човек ще се качва в планините утре — изрече мрачно. — Какво, по дяволите, е научил по време на своя престой в Триполи?
— Утре ще разберем, шефе — опита се да го успокои Бил. — Дани ще остави съобщение на обичайното място.
Не смеейки да губи ценното време, определено за сън, Бил се обърна на другата страна и след тридесет секунди спеше дълбоко. В неговата професия човек никога не знае кога ще се появи отново възможност за сън.
Самолетът на Маккрийди от Ла Валета кацна на летището на кипърската столица малко след единадесет часа, губейки един час, поради смяната на часовите пояси. Шефът се движеше отделно от Бил, въпреки че слязоха от един и същи самолет и преминаха по еднакъв маршрут на уреждане на формалностите до хотела на летището. Маккрийди се настани в бара на фоайето, докато Бил се качи в стая 610.
Вътре имаше една прислужница, която почистваше, Бил кимна и се усмихна, обясни, че е забравил ножчето за бръснене и влезе в банята. Дани бе оставил своя доклад, закрепен под капака на казанчето на тоалетната, така че след секунди кимна отново на прислужницата, показа ножчето, което бе извадил от джоба си, получи в отговор една усмивка и слезе долу по стълбите.
Предаде материала на своя шеф в мъжката тоалетна на приземния етаж. Маккрийди се уедини в една кабинка и прочете доклада.
Рауз е постъпил добре, като не се е опитал да се свърже с тях. Според Дани, малко след като Рауз се появил от митническото помещение на летището, неговата опашка го последвала — блед младеж в сиво-бежов костюм. Либийският агент вървял по петите на Рауз докато самолетът на Кипърските авиолинии не отлетял за Никозия, но не се качил с него. Друг агент, вероятно повикан от Либийското народно бюро в Никозия, чакал на летище Никозия и вървял подир Рауз до хотела, в чието фоайе останал през нощта. Рауз може да е забелязал и двамата, но не е дал признак за това. Дани ги забелязал и поддържал добра дистанция.