Рауз помолил на рецепцията да му поръчат кола под наем за седем часа на следващата сутрин. Много по-късно Дани направил същото. Рауз помолил също за карта на острова и обсъдил с администратора най-добрия маршрут до Троодос.
В последния пасаж на доклада Дани пишеше, че щял да напусне хотела в пет часа, да паркира на място, откъдето може да се наблюдава единственият път, излизащ от автомобилния паркинг, и да чака, докато Рауз не се появи. Той не знаеше дали либийският резидент ще следва Рауз по целия път или само ще отбележи неговото заминаване. Той, Дани, щял да се държи колкото се може по-близо и да се обади до рецепцията на хотела, щом Рауз спре някъде и в случай, че намери обществен телефон. Щял да помоли да го свържат с мистър Мелдръм.
Маккрийди се върна във фоайето и се свърза по един от телефоните с британското посолство. Минути по-късно той говореше с шефа на местния филиал на СИС — важен пост, имайки предвид британските бази в Кипър и близостта на Ливан, Сирия, Израел и палестинските твърдини оттатък морето. Маккрийди познаваше своя колега от службата в Лондон и скоро получи това, което искаше — кола без опознавателни знаци с шофьор, който говори добре гръцки. До един час тя щеше да пристигне.
Телефонното обаждане за мистър Мелдръм дойде в два и десет. Маккрийди взе слушалката от ръката на администратора. Отново използваха приетите обръщения.
— Здравей, скъпо момче, как си? Радвам се отново да те чуя.
— Здравей, чичо. Леля и аз спряхме за обяд в един чудесен хотел високо в планината близо до село Педхоулас. Казва се Аполония. Мисля, че можем да останем тук, толкова е хубаво. С колата се случи малък проблем на края на пътя, ето защо я оставих в един гараж, собственост на мистър Деметриу.
— Не са тревожи. Как са маслините?
— Тук горе няма маслини, чичо. Има ябълкови и черешови градини. Маслините могат да растат само долу в равнината.
Маккрийди сложи обратно телефонната слушалка и се запъти към мъжката тоалетна. Бил го последва. Те изчакаха, докато единственият друг посетител не напусна, провериха кабинките и едва тогава заговориха.
— Добре ли е Дани, шефе?
— Сигурно. Проследил е Рауз до един хотел, намиращ се високо в планината. Изглежда Рауз се е нанесъл в него. Дани ще ни чака в селото в гаража на някой си Деметриу. Либийският агент, оня с мургавата кожа, останал тук, доволен очевидно, че Рауз ще отиде там, където се очаква, да отиде.
— Колата ще пристигне скоро. Искам да вземеш твоето куфарче и да излезеш. Чакай ни на пътя, на половин миля оттук.
Тридесет минути по-късно колата на Мелдръм наистина се появи — форд орион с няколко вдлъбнатини, единствените истински белези на необозначена кола в Кипър. Шофьорът бе буден млад служител от филиала на СИС в Никозия. Името му беше Берти Маркс и говореше добре гръцки. Взеха Бил, който ги чакаше под сянката на едно дърво край пътя, и се отправиха към планината в югозападна посока. Пътуваха дълго. Здрачи се преди да влязат в живописното село Педхоулас, център на черешовото производство в Троодос.
Дани ги очакваше в едно кафене срещу гаража. Бедният мистър Деметриу още не бе поправил наетата кола — когато я повреди умишлено, Дани смяташе, че ремонтът няма да отнеме повече от половин ден.
Той посочи към хотел „Аполония“ и двамата с Бил огледаха в спускащия се мрак околностите с професионално око. Те се спряха на планинския склон от другата страна на долината срещу разкошната тераса на хотела, вдигнаха куфарчетата и потънаха безшумно в черешовите градини. Единият от тях взе портативната радиостанция, която Маркс донесе от Никозия. Другата щеше да остане при Маккрийди. Двамата с шофьора намериха по-малка и по-непретенциозна таверна в селото и отседнаха в нея.
Рауз пристигна от хотела на летището по време на обяд, след едно спокойно и приятно шофиране. Той допускаше, че пазачите от САС са го проследили и искрено се надяваше да е така.
Предишната вечер в Малта той нарочно се залиса по митническите и паспортните формалности. Всички останали пътници преминаха през тях преди него. Единствено бледият младеж от либийската Мухабарат остана назад. Именно тогава той разбра, че Хаким Ал-Мансур е наредил да го следят. Не се огледа в сградата на летището за сержантите от САС, надявайки се те да останат настрана.