Рауз нави часовника да звънне след три часа.
— Надзирателят Маккрийди — промърмори той и се унесе.
4.
Кикко, най-големият манастир в Кипър, е бил построен през дванадесети век от византийските императори. Те избрали добре мястото, като се има предвид, че животът на монасите трябва да бъде прекаран в уединение, съзерцание и самота.
Огромната постройка се намира високо на един връх западно от долината Маратхаса и е така усамотена, че само два пътя водят към нея — по един от всяка страна. Малко под манастира двата пътя се съединяват в един, който се насочва нагоре към манастирската врата.
Подобно на византийските императори, Маккрийди също бе избрал добре своята позиция. Дани бе останал в каменната колиба, оттатък долината, за да наблюдава прозорците на стаята, в Която бе отседнал Рауз, докато Бил бе потеглил към Кикко с един мотоциклет, нает за него от говорещия гръцки Маркс. Когато се зазори, сержантът от САС бе вече добре скрит зад боровите дръвчета над единичния път, който водеше към манастира.
Той забеляза колата на Маккрийди да пристига, шофирана от Маркс, и се заоглежда, за да види дали не идва някой друг. Ако се появеше някой от ирландското трио или либийската кола (те бяха забелязали нейния номер), Маккрийди щеше да бъде предупреден от портативната радиостанция и щеше да се изпари. Но само обичайният поток от туристи, повечето от които гърци и кипърци, се носеше нагоре по пътя в тази майска утрин.
През нощта шефът на СИС в Никозия бе изпратил един от младите си служители в Педхоулас с няколко съобщения от Лондон и с трета радиостанция. И двамата сержанти, както и Маккрийди сега имаха по една.
В осем и половина Дани докладва, че Рауз се е появил на терасата и е закусил леко с кифличка и кафе. Не е имало никаква следа от Махони и неговите две приятелчета, нито от фустата на Рауз от предната вечер, нито от който и да е от останалите гости на хотела.
— Той изглежда изморен — каза Дани.
— Никой не е рекъл, че това ще бъде почивка за който и да е от нас — озъби се Маккрийди от неговото си място в двора на манастира двадесет мили по-нататък.
В девет и двадесет Рауз напусна стаята. Дани осведоми за това. Рауз се отправи с колата вън от Педхоулас, преминавайки край голямата изрисувана църква на името на Архангел Михаил, която доминираше над планинското село, и зави на северозапад по пътя за Кикко. Дани продължи своето наблюдение върху хотела. В девет и половина прислужницата влезе в стаята на Рауз и дръпна завесите. Това направи по-лек живота на Дани. Други завеси бяха дръпнати от прозорците на хотела, обърнати към долината. Въпреки слънцето, което светеше право в очите му, сержантът бе възнаграден от Моника Браун, поемаща в продължение на десет минути дълбоко въздух съвсем гола пред своя прозорец.
— По-добре е от Южен Армаг — промърмори благодарният ветеран.
В десет без десет Бил докладва, че колата на Рауз се е появила, изкачваща се по стръмния и криволичещ път към Кикко. Маккрийди се изправи и влезе вътре, учудвайки се на робския труд, с който са били довлечени тези масивни камъни толкова високо в планината и на умението на майсторите, които бяха изрисували с тънки листа от злато фреските в червено и синьо, украсявайки с тях сладникаво окадения с тамян интериор.
Рауз го откри пред прочутата златна икона на Девата. Отвън Бил се увери, че подир Рауз не идва никаква опашка и подаде на Маккрийди два двойни сигнала до портативната радиостанция, намираща се във вътрешния джоб на неговия началник.
— Изглежда си чист — промърмори Маккрийди, когато Рауз се появи до него. Нямаше нищо странно в това да се говори на нисък глас; всички останали туристи около тях разговаряха шепнешком, сякаш се страхуваха да нарушат покоя на святото място. — И така, да започнем ли от началото — продължи Маккрийди. — За последен път те видях, когато излетя от летището на Ла Валета за твоята съвсем кратка визита до Триполи. Оттогава, ако обичаш, с всички подробности.
Рауз започна от началото.
— А, значи се срещна с прочутия Хаким Ал-Мансур — каза Маккрийди няколко минути по-късно. — Едва ли съм се надявал, че самият той ще се появи на летището. Съобщението на Карягин от Виена трябва наистина да е погъделичкало неговото любопитство. Продължавай.
Част от изложението на Рауз можеше да се потвърди от наблюденията на Маккрийди и двамата сержанти — бледоликият млад агент, който бе следил Рауз обратно до Ла Валета и бе видял неговото излитане за Кипър, вторият агент в Никозия, който бе вървял по петите му, докато не потегли към планините.