— Забеляза ли моите двама сержанти? Твоите бивши колеги?
— Не, нито веднъж. Дори трябваше да се убеждавам, че те са някъде наблизо — каза Рауз. Двамата се втренчиха нагоре към Мадоната, която ги гледаше със спокойни състрадателни очи.
— О, те се намират на мястото си — поклати глава Маккрийди. — Единият в момента е навън, за да гледа дали някой от нас двамата не е проследен. Всъщност твоите приключения им доставят доста голямо удоволствие. Когато всичко това свърши, можете да ги споделите на чашка. Но още не е дошло времето. И така… след като пристигна в хотела…
Рауз изпусна незначителните подробности до момента, в който забеляза Махони и неговите приятели.
— Почакай малко, а момичето. Коя е тя?
— Просто случайна позната. Отглежда в Америка състезателни коне и в момента очаква пристигането на три арабски жребеца, които е закупила миналата седмица на пазара на едногодишни животни в Хама, Сирия. Моника Браун. С е накрая. Няма проблеми, просто компания за вечерята.
— Сигурен ли си?
— Да, Сам, напълно. Най-обикновена жена. При това доста привлекателна, ако си забелязал.
— Забелязахме го — промърмори Маккрийди. — Продължавай.
Рауз описа пристигането на Махони и подозрителните погледи, които бе засякла неговата компаньонка.
— Мислиш, че те е познал? От бензиностанцията?
— Не би могъл да го направи — каза Рауз. — Аз имах вълнена шапка, смъкната до очи, неколкодневна брада по цялото лице и се намирах полускрит зад бензиноколонката. Не, той би гледал втренчено така всеки англичанин, докато не чуе акцента. Знаеш колко много ни мрази.
— Може би. Продължавай.
Внезапното появяване на Хаким Ал-Мансур и продължилият цяла вечер разпит от Франк Терпил бяха това, което наистина заинтересува Маккрийди. Той прекъсна Рауз десетина пъти, за да доизясни някои дребни подробности.
Измамника носеше книга с твърди корици за кипърските църкви и манастири, строени във византийско време. Докато Рауз говореше, той си водеше пространни бележки, пишейки върху гръцкия текст. Никаква видима следа не се появяваше от върха на неговия молив — текстът щеше да се появи по-късно, след като го обработят с химикали. Всеки наблюдател би си помислил, че той записва своите впечатления за това, което виждаше наоколо.
— Дотук добре — изрече замислено Маккрийди. — Тяхната операция за доставка на оръжие изглежда всеки момент ще започне, очаквайки нечие височайше разрешение. Появата на Махони и Ал-Мансур в един и същ хотел в Кипър едва ли може да означава нещо друго. Това, което ни е необходимо да знаем, е кога, къде и как. По суша, по въздух или по море? От къде до къде. И превозното средство. Дали ще го превозят по въздуха, с камион или товарен кораб?
— Все още си сигурен, че осъществяват операцията? Няма да се откажат от всичко това?
— Сигурен съм?
Нямаше нужда да го казва на Рауз. Не бе необходимо той да знае. Но в СИС бяха получили ново съобщение от либийския доктор, който се грижеше за Муамар Кадафи. Когато пристигнеше, пратката щеше да съдържа оръжие за различни терористични организации. Една част от тях за баските сепаратисти в Испания, ЕТА. По-голямо количество за френската ултралява група Аксион Директ. Немалка партида за малобройните, но сеещи смърт белгийски терористи от ССС. Внушителен подарък за Фракция Червена армия в Германия, който без съмнение щеше да се използва по баровете, посещавани от американски военнослужещи. Повече от половината от пратката за ИРА.
Бе докладвано, че една от задачите на ИРА щеше да бъде убийството на американския посланик в Лондон. Маккрийди подозираше, че ИРА, загрижена за своите операции за набиране на средства в Америка, щеше по всяка вероятност да прехвърли изпълнението на тази задача на германската фракция, наследила Баадер-Майнхоф, твърде намалена по числен състав, но все още готова да изпълнява поръчки в замяна на оръжие.
— Попитаха ли те къде би желал да доставят пратката за американската терористична група, в случай, че се съгласят на сделката?
— Да.
— И ти им каза?
— Където и да е в Западна Европа.
— А твоят маршрут за прехвърлянето й в Америка?
— Описах им го според твоите инструкции. Ще прехвърля пратката, която е съвсем малка по обем, от мястото на тяхната доставка до един нает гараж, известен само на мен. Ще се върна с туристически фургон със скрити прегради зад стените. Ще се прехвърля на север с фургона през Дания, с ферибота до Швеция, след това до Норвегия и оттам ще се кача на един от многобройните товарни кораби, прекосяващи Атлантика до Канада. Просто още един турист, решил да прекара почивката си сред девствената природа.