— Те одобриха ли плана?
— Терпил го одобри. Каза, че е умело скроен. Ал-Мансур възрази, че това би означавало да се прекосят няколко граници. Аз посочих, че в периода на отпуските туристическите фургони се стичат по пътищата на Европа и че на всяка граница бих могъл да казвам, че пътувам за летището на следващата столица, за да посрещна съпругата и децата си. Той кимна няколко пъти.
— Добре. Ние направихме нашия ход. Сега ще трябва да изчакаме, за да видим дали си ги убедил. Другояче казано, дали тяхната жажда за отмъщение срещу Белия дом ще се окаже по-силна от обичайната предпазливост.
— Какво ще стане по-нататък? — попита Рауз.
— Ти се връщаш в хотела. Ако те се хванат на твоя план и включат твоето оръжие в пратката, Ал-Мансур ще се свърже с тебе лично или чрез куриер. Изпълнявай точно неговите нареждания. Аз ще осъществя среща с тебе за доклад по ситуацията само в случай, че обстановката е чиста.
— А ако откажат? Ако не се хванат на плана?
— Тогава ще се опитат да те накарат да замлъкнеш. Вероятно ще натоварят с тази работа Махони и неговите момчета като проява на доверие. Така ще имаш възможност да разчистиш сметките си с Махони. А и сержантите ще се намират наблизо. Те ще се намесят, за да те измъкнат жив.
По дяволите с тази тяхна намеса, помисли си Рауз. Това би разкрило участието на Лондон в заговора. Ирландците щяха да го разгласят и пратката щеше да стигне до тях по друг маршрут, в друго време и на друго място. Така че щеше да бъде оставен сам, ако Ал-Мансур решеше да го ликвидира директно или чрез подставени лица.
— Искаш ли портативна радиостанция, с която да ни предупредиш? — попита Маккрийди. — Нещо, което да ни вдигне на крака?
— Не — каза кратко Рауз. Нямаше смисъл да взема радиостанция. Знаеше, че няма да дойдат.
— Тогава се върни в хотела и чакай — каза Маккрийди. — И се опитай да не се изморяваш прекалено с хубавата мисис Браун. С е накрая. По-късно може да се нуждаеш от силата си.
Той се отдели от Рауз и потъна в множеството. Лично за себе си също знаеше, че не би могъл да се намеси, ако либийците или ирландците се опитат да ликвидират Рауз. Неговото решение, в случай че либийската лисица се усъмни в Рауз, бе да доведе много по-голяма помощна група, която да постави под наблюдение Махони. Щом пратката потеглеше, Махони щеше да започне да действа. Сега, след като го откри, бе по-добре да заложи на ирландеца като следа, по която щяха да стигнат до оръжието.
Рауз завърши обиколката из манастира и се появи на ярката светлина, за да намери мястото, където бе оставил колата си. Бил, скрит зад борчетата на хълма под гробницата на бившия архиепископ Макариус, забеляза неговата поява на пътя и предупреди Дани, че техният човек се връща обратно. Десет минути по-късно Маккрийди и Маркс потеглиха. По пътя надолу по хълма те качиха един кипърски селянин, стоящ край пътя и по този начин върнаха обратно Бил в Педхоулас.
Петнадесет минути след потеглянето от радиостанцията на Маккрийди се чу пращене. Обаждаше се Дани.
— Махони и неговите хора току-що влязоха в стаята на нашия човек. Обръщат всичко. Да изляза ли на пътя, за да го предупредя.
— Не — нареди Маккрийди, — остани на място и поддържай връзка.
— Ако ускоря, можем да го изпреварим — предложи Маркс.
Маккрийди погледна часовника си. Безсмислен жест. Той въобще не си правеше труда да пресмята оставащите мили до Педхоулас и скоростта, с която се движеха.
— Твърде късно — каза, — няма да можем да го стигнем.
— Горкият стар Том — рече Бил от задната седалка. Изненадващо за неговите подчинени, Сам Маккрийди изгуби контрол върху нервите си.
— Ако се провалим, ако тази лайняна пратка мине, Бог да е на помощ на купувачите в Хародс, на туристите в Хайд парк, на жените и децата в тая наша проклета страна — озъби се той грубо.
В колата владееше гробна тишина по целия оставащ път до Педхоулас.
Ключът за стаята на Рауз все още висеше на мястото си в рецепцията. Той си го взе сам — зад бюрото нямаше никой — и се качи горе. Ключалката на стаята не бе разбита; Махони бе използвал ключа и го бе върнал обратно. Но вратата бе оставена незаключена. Рауз си помисли, че прислужничката може все още да оправя леглото, ето защо влезе без никакви предпазни мерки.
Мъжът, скрит зад вратата, го тласна с всички сили напред, изваждайки го от равновесие. Вратата се затръшна обратно, а здравенякът застана там, препречвайки достъпа до нея. Фотографиите, направени от Дани от далечно разстояние, бяха изпратени до Никозия с помощта на куриер преди зазоряване, предадени по факса на Лондон и заснетите на тях лица идентифицирани. Здравенякът се казваше Тим О’Херлихи, убиец от Дерийската бригада, а мускулестият риж мъж до камината бе Иймън Кейн, изпълнител на присъди от името на ИРА в Западен Белфаст. Махони седеше на единствения стол в стаята близо до прозореца, чиито спуснати завеси прецеждаха ярката слънчева светлина.