Выбрать главу

— Какво ще правим сега? — попита Рауз.

— Вече ни видяха заедно. Ако това излезе наяве, с операцията и с тебе е свършено.

— Не би ли могъл да бъдеш мой агент или издател?

Маккрийди поклати глава.

— Няма да мине — каза той. — Ако изляза от задната врата, това ще бъде достатъчно за тях. Ако изляза от предната, като нормален посетител, обзалагам се, че ще бъда фотографиран. Някъде в Източна Европа снимката ще бъде идентифицирана. Продължавай да говориш спокойно, но слушай. Ето какво искам да направиш.

Докато пиеха кафето, Рауз повика келнера и помоли да го упъти за мъжката тоалетна. Тя се намираше там, където Маккрийди предполагаше. Бакшишът, който прислужникът получи, бе повече от щедър — той бе безбожен.

— Само за да се обадите по телефона? Нямате проблеми, началник.

Обаждането до Специалния отдел на столичната полиция — лично обаждане до един от приятелите на Маккрийди — бе направено, докато Маккрийди подписваше сметката, използвайки своята кредитна карта. Момичето бе напуснало ресторанта веднага щом той повика келнера, за да се разплати.

Когато Рауз и Маккрийди се появиха под осветения портал, момичето се намираше полускрито до един магазин за домашни птици малко по-нататък по улицата. Обективът на камерата й хвана лицето на Маккрийди и тя направи бързо две снимки. Нямаше светкавица, осветлението на портала бе достатъчно. Маккрийди забеляза нейните действия, но се направи, че не вижда.

Двамата тръгнаха бавно към паркирания ягуар на Маккрийди.

Ройтер се появи от ресторанта и прекоси улицата към мотоциклета си. Взе каската и я сложи със спуснато забрало. Момичето излезе от тясната уличка и яхна мотоциклета зад него.

— Те получиха това, което искаха — каза Маккрийди. Могат да потеглят всеки момент. Нека се надяваме, че любопитството ще ги забави още малко.

Телефонът в колата на Маккрийди издаде вибриращ звук. Той вдигна слушалката. На другия край беше неговият приятел от Специалния отдел. Маккрийди му даде необходимата информация.

— Терористи, вероятно въоръжени. Бетърсийт парк, близо до Пагодата. — Той затвори телефона и погледна в огледалцето. — Все още ни следват.

Като се изключи напрежението, пътят до Бетърсийт парк, достъпът до който се прекратяваше при залез слънце, премина без произшествия. Когато се приближиха до Пагодата, Маккрийди хвърли един поглед нагоре и надолу по шосето. Нищо. Не бе учудващо — паркът бе отново отворен след обаждането на Рауз.

— Тренировките за избягване от преследване, спомняш ли си ги?

— Да — каза Рауз и посегна към ръчната спирачка.

— Действай?

Рауз дръпна с всичка сила спирачката, докато Маккрийди направи остър завой. Задницата на колата се завъртя, гумите изскърцаха в знак на протест. За две секунди автомобилът бе сменил посоката си и потегли обратно. Маккрийди се насочи право срещу приближаващия единичен фар на мотоциклета. Две паркирани коли наблизо пуснаха своите фарове и запалиха двигателите.

Ройтер се отклони, за да избегне сблъсъка с ягуара и успя. Мощната хонда изскочи от пътя, премина над бордюра продължи по тревната площ. Тя почти избягна пейката, но все пак закачи. Рауз забеляза салтото на мотоциклета, който изхвърли на тревата своите пътници. Останалите коли се приближиха до местопроизшествието и от тях изскочиха трима души.

Ройтер бе задъхан, но невредим. Той седна и посегна към вътрешния джоб на якето.

— Въоръжена полиция. Не мърдай — извика един глас зад него. Ройтер се обърна и погледна към дулото на служебния Уебли 38. Лицето над него се усмихваше. Разбира се, Ройтер бе гледал филма „Мръсния Хари“. Той реши да не доставя радост на някой, който би го застрелял, без да му мигне окото. Дръпна обратно ръката си. Сержантът от Специалния отдел отстъпи назад, насочил с две ръце оръжието към челото на германеца. Друг негов колега измъкна Валтер П38 Парабелум от вътрешния джоб на коженото му яке.

Момичето бе в безсъзнание. Един едър мъж, облечен с леко сиво палто, тръгна от една от колите към Маккрийди. Това бе командирът Бенсън от Специалния отдел.

— Какво знаеш за тях. Сам?

— Фракция Червена армия. Въоръжени. Опасни.

— Момичето не е въоръжено — каза Ройтер ясно на английски. — Това е грубо нарушение на закона.