— Махони не е ли тръгнал? — попита Рауз. Той бе отишъл с колата до Лондон по настояване на Маккрийди, за да се срещнат в обезопасена квартира на Фирмата — един апартамент в Челси. Все още не можеше да доведе Рауз в Сенчъри Хаус — официално той бе персона нон грата.
— Да, все още подпира бара в Аполония заедно със своите приятели, все още очаква знак от Ал-Мансур, все още е под наблюдение на моите филери.
Той вече бе съобразил, че може да има само две възможности: или либиецът лъжеше относно датата, за да направи още една проверка на Рауз и да види дали полицията няма да направи обиск в склада. В този случай Ал-Мансур щеше да има време да насочи кораба в друга посока. Или той, Маккрийди, е бил подхлъзнат; Махони и неговите хора са послужили като примамка и може би самите не са знаели това.
В едно нещо той бе сигурен: никой кораб не можеше да стигне от Кипър до Бремерхафен през Триполи или Сирте за три дена. Докато Рауз пътуваше към Лондон, Маккрийди се консултира със своя приятел от Дибен плейс, Колчестър — щабквартирата на разузнавателната служба на Лойд’с. Отговорът бе категоричен. Щеше да е необходим един ден, за да се преодолее разстоянието от, да кажем, Пафос до Сирте или Триполи. Един ден за товарене или по-скоро една вечер. Два дена до Гибралтар и още четири или пет до Северна Германия. Седем дена минимум; по-скоро осем.
Така че това или бе проверка за Рауз, или корабът с оръжието се намираше вече в морето. Според човека от Лойд’с, за да застане на кей в Бремерхафен на двадесет и четвърти, той трябваше да се намира някъде на запад от Лисабон, насочвайки се на север, за да премине край Финистере.
От Лойд’с бяха извършени проверки за имената на корабите, пристигащи според очакванията на двадесет и четвърти от средиземноморско пристанище в Бремерхафен. Телефонът звънна. Обаждаше се експертът от Лойд’с.
— Няма такива — каза той. — Нищо от Средиземноморието не се очаква на тази дата. Трябва да са те подвели.
Здравата, помисли си Маккрийди. В лицето на Хаким Ал-Мансур той бе срещнал истински майстор в играта. Обърна се към Рауз.
— Освен Махони и неговите хора, имаше ли някой друг в онзи хотел, в който би се усъмнил, че е от ИРА?
Рауз поклати глава.
— Страхувам се, че ще трябва да се върнем към албумите с фотографиите — реши Маккрийди. — Прегледай ги всичките няколко пъти. Ако има някое лице, което си забелязал по време на пребиваването ти в Триполи, Малта или Кипър, трябва да ме уведомиш. Ще те оставя с тях. Искам да изпълня няколко поръчки.
Той дори не обсъди със Сенчъри Хаус дали да поиска американска помощ. Нямаше никакво време, за да търси съдействие от висшестоящите. Отиде да се срещне с шефа на филиала на ЦРУ на Гросвийнър скуеър. Все още това бе Бил Карвър.
— Всъщност не знам, Сам. Да се отклонява сателит не е толкова лесно. Не можете ли да използвате Нимрод?
Самолетите Нимрод на Кралските военновъздушни сили могат да правят фотографии на кораби в морето с висока разделителна способност, но те летят достатъчно ниско, за да останат незабелязани. Без необходимата височина трябва да извършат много прелитания, за да покрият големите пространства на океана.
Маккрийди размишляваше. Ако знаеше, че пратката е преминала и се намира в ръцете на ИРА, той би предупредил незабавно ЦРУ за опасността, която грози техния посланик в Лондон, така както им бе докладвал либийският доктор.
Но в продължение на седмици той се бе занимавал със задачата да пресече пътя на въоръжената пратка. Нуждаейки се сега от помощта на ЦРУ, той пусна своята бомба.
Бил Карвър подскочи от своя стол, сякаш изхвърлен от реактивен двигател. И двамата мъже знаеха, че освен катастрофата, предизвикана от убийството на американски посланик на британска земя, Чарлс и Керъл Прайс биха се превърнали в най-популярните пратеници на Америка от десетилетия. Мисис Тачър не би простила лесно на организация, която е позволила нещо да се случи на Чарли Прайс.
— Ще получиш шибания си сателит — изръмжа Карвър, — но следващия път искам да ме предупреждаваш по-рано, отколкото в този случай.
Бе почти полунощ, когато Рауз уморено се върна обратно към първия албум, онзи, в който се пазеха снимките на създателите на ИРА. Той седеше заедно с един експерт по фотографиите от Сенчъри Хаус. В стаяха бяха поставени проекционен апарат и екран, така че фотографиите можеха да се прожектират на екрана и да се правят промени по лицата.
Малко преди един часа Рауз изпита колебание относно една от снимките.
— Тази тук — каза той, — можете ли да я пуснете на екрана?