Джими Добс също бе щастлив човек. Денят премина чудесно за него и за неговия клиент и приятел, в джоба му имаше няколко долара, за да купи рокля на жена си, а в лодката превъзходна риба, за да се нахранят заедно с челядта. Какво още, мислеше си той, можеше да иска от живота?
Пуснаха котва малко след пет часа край стария разнебитен дървен кей, който трябваше да бъде съборен преди години, но така си и остана. Предишният губернатор бе заявил, че ще поиска субсидии от Лондон, за да построи нов кей, но след това го смени настоящият, а сър Марстън Мобърли не проявяваше никакъв интерес към риболова. Нито към жителите на острова, ако трябваше да се вярва на приказките в бара в Шантитаун, а те излизаха винаги верни.
Децата затупуркаха по дървения кей, за да видят какъв е уловът и да помогнат да се пренесе рибата на брега. Откъм града се чуха обичайните с ритъм на весела песен закачки на островитяните, докато „Гълф Лейди“ бе приготвена бързо за нощта.
— Утре свободен ли си, Джими? — попита Гомес.
— Разбира се. Искаш отново да излезем?
— Нали за това съм тук. Ще ти се обадя в осем.
Хулио Гомес даде на един малчуган долар, за да носи рибата вместо него и двамата заедно напуснаха кея и навлязоха в обхванатите от спусналия се здрач улички на Порт Плейсанс. Пътят бе кратък, както бяха кратки всички разстояния в Порт Плейсанс. В действителност със своята големина градът приличаше повече на село.
Той бе подобен на градовете, които се срещаха из по-малките Карибски острови — бъркотия от предимно дървени къщи, боядисани с ярки цветове, с дъсчени покриви и минаващи между тях тесни улички, покрити с натрошени мидени черупки. Близо до брега около малкото пристанище, ограничавано от извиващия се вълнолом от коралови блокове, до който всяка седмица пускаше котва търговски кораб, се издигаха по-представителните сгради — митницата, съдът и военният мемориал. Всички те бяха строени от коралови блокове, дялани и зидани с хоросан преди много години.
По-навътре в града се намираха кметството, малката англиканска църква, полицейският участък и главният хотел, на име Куотър Дек. С изключение на тях и на един грозен, покрит с вълниста ламарина склад в единия край на пристанището, останалите постройки бяха основно от дърво. Вън от града близо до брега се издигаше резиденцията на губернатора, цялата в бяло и оградена с бели стени, с две старинни оръдия от наполеоново време до предния портал и със знаме, издигнато по средата на грижливо обработваната зелена тревна площ.
През деня британското знаме се вееше от мачтата и докато Хулио Гомес си проправяше път през малкия град към пансиона, в който бе отседнал, един полицай го смъкваше церемониално в присъствието на адютанта на губернатора.
Гомес можеше да отседне в „Куотър Дек“, но той предпочиташе домашната атмосфера в пансиона на мисис Макдоналд. Тя бе вдовица с шапка от снежнобяла къдрава коса, гъста като неговата, и приготвяше задушена риба с лук в раковина, от която можеш да си оближеш пръстите.
Той свърна към уличката, където се намираше пансионът, без да обръща внимание на крещящите изборни плакати, нашарили по-голямата част от стената и оградите, и забеляза как тя се спусна в здрача по стъпалата на нейната спретната отделена от пансиона къща — ритуал, който извършваше няколко пъти на ден. Тя го посрещна с обичайната си лъчезарна усмивка.
— Ах, мистър Гомес, тази риба е чудесна.
— За нашата вечеря, мисис Макдоналд, и мисля, че ще стигне за всички нас.
Гомес плати на момчето, което хукна през глава със своето току-що придобито богатство, и се качи в стаята. Мисис Макдоналд се върна в кухнята, за да приготви дорадото за грила. Гомес се изми, избръсна и смени облеклото си, като облече памучни панталони с кремав цвят и ярка плажна риза е къси ръкави. Реши, че би могъл да удари една голяма и много студена бира и измина обратно пътя през града до бара на „Куотър Дек“.
Все още бе седем часа, но градът изглеждаше съвсем тъмен в спусналата се нощ, като се изключи мъждукащата светлина, излизаща от прозорците на къщите. Появявайки се от страничните улички, Гомес навлезе в площада на Парламента с разположената в центъра му ивица от палмови дървета и трите му страни, украсени съответно от църквата, полицейския участък и хотела „Куотър Дек“.