Мисис Макдоналд бе обезпокоена от закъснението му за вечеря с цели два часа и му го каза. Така или иначе, тя сервира на своя гост дорадото и го наблюдаваше как яде без апетит. Мълчеше, потънал в размисли и направи само една забележка.
— Глупости, човече — сгълча го тя, — по тия острови дори не сме чували за такива неща.
Хулио Гомес прекара нощта буден, обмисляйки своите възможности. Колко време щеше да остане тук мъжът, той не знаеше. Но мислеше, че британците биха искали да научат за неговото присъствие на острова и особено за неговото настоящо местонахождение. Дали това наистина бе от значение? Можеше да отиде при губернатора, но какво би могъл да стори този представител на официалните власти? Едва ли имаше причина, за да бъде арестуван мъжът. Сега не се намираше на територията на САЩ. Едва ли и главният инспектор Джоунс с неговите малобройни полицейски сили би имал по-голяма тежест от губернатора. За това трябваше да се получи заповед от Лондон, последвана от лична молба от Чичо Сам. Би могъл да се обади по телефона сутринта — веднага заряза тази мисъл. Съобщителното средство за обществено ползване на острова представляваше една остаряла открита телефонна линия, минаваща през Насау, Бахамските острови и оттам продължаваше до Маями. Не можеше да я използва; трябваше да се върне сутринта във Флорида.
Същата вечер самолет на Делта Еърлайнз, излетял от Вашингтон, се приземи на летището на Маями. Между пътниците се намираше един изморен британски държавен служител, чийто паспорт бе на името на мистър Франк Дилън. Той носеше и други документи, които нямаше нужда да показва при полета по вътрешните американски линии. С тях се установяваше, че той е на служба към британското външно министерство и се отправяше молба да му се оказва възможното съдействие от заинтересованите лица и служби.
Нито паспортът, който нямаше нужда да показва, нито документите разкриваха, че неговото истинско име е Сам Маккрийди. Това бе известно на ограничен кръг от висши служители на ЦРУ в Ленгли, Вирджиния, в чиято компания той бе прекарал една наситена с работа седмица, присъствайки на семинар за ролята на разузнавателните служби на свободния свят в настъпващото последно десетилетие на нашия век. Беше изслушал голям брой професори и други подбрани университетски преподаватели, никой от който не предпочиташе да използва една обикновена дума, ако можеше да изрази същото с десет по-сложни и объркани.
Маккрийди взе едно такси, спряло пред сградата на летището, и поиска да бъде закаран до хотел „Сонеста Бийч“, намиращ се в Кей Бискейн. Там ангажира стая и вечеря с омар, преди да се оттегли, за да се отдаде на един дълбок и необезпокояван от нищо сън. Той бе изправен, или поне така си мислеше, пред перспективата да се излежава седем дена на слънцето край басейна, да се справи с няколко леки детективски романа и от време на време да вдига поглед от леденото дайкири към някоя кръшна флоридска девойка, минаваща край него. Сенчъри Хаус се намираше далеч и работата на неговия отдел можеше да остане в способните ръце на новоназначения му заместник, Денис Гоунт. Дошло бе време, мислеше си той, докато се унасяше в дрямка, Измамника да получи малко слънчев загар.
В петък сутринта Хулио Гомес напусна стаята си в пансиона на мисис Макдоналд, без да иска отстъпка в цената за неизползваните два дена и с щедри извинения. Той вдигна своето куфарче и се отправи към площада на Парламента, откъдето взе едно от двете градски таксита и помоли да бъде откаран до летището.
Имаше билет за сутрешния полет в неделя на БВИА до Насау, с връзка до Маями. Въпреки че прякото разстояние до Маями бе по-кратко, полетите от острова се осъществяваха единствено през Насау. В града нямаше пътническо бюро — билетите се купуваха направо на самолетната площадка — ето защо, той можеше само да се надява, че и в петък сутринта има полет на БВИА. Не забеляза, че го наблюдават, докато се качваше в таксито на площада.
Остана разочарован, щом стигна до самолетната писта. Постройката на летището, представляваща една-единствена дълга барака, в която нямаше почти нищо друго, освен гишето на митницата, не бе затворена, но беше почти безлюдна. Самотен офицер от паспортната проверка седеше на утринното слънце и четеше Маями Хералд, който някой, може би самият Гомес, бе оставил след себе си.