Лейди Мобърли забърза към верандата, за да види какво става и бе посрещната от лейтенант Хейвърсток, който се изкачваше по стълбите. Той я придружи до нейната спалня и се опита да я успокои. Тя изглеждаше по-скоро объркана, отколкото обхваната от мъка, сякаш се притесняваше за мерките, които Форин офис ще предприеме, за да съсипе кариерата на нейния съпруг.
След като й помогна да се разположи в леглото и да се успокои, лейтенант Хейвърсток изпрати Джеферсън да повика единствения доктор на острова, който се явяваше и единственият коронер за установяване на смъртни случаи на острова, както и главен инспектор Джоунс. Той инструктира загубилия ума и дума иконом да не съобщава нищо, а просто да помоли двамата мъже незабавно да се явят в резиденцията на губернатора.
Молбата му бе напразна. Бедният Джеферсън разправи за случилото се на главния инспектор Джоунс пред трима зяпнали от изненада полицаи и на доктор Карактакус Джоунс пред неговата икономка. Подобно на горски пожар новината започна да се разпространява още докато чичото и неговият племенник бързаха към резиденцията.
Докато ги нямаше, лейтенант Хейвърсток обмисляше как да изпрати съобщение до Лондон — Резиденцията никога не е била оборудвана с модерни и сигурни средства за комуникация. Никога не се е мислело, че това ще бъде необходимо. Като се изключи обикновената телефонна линия, съобщенията на губернатора бяха изпращани до Лондон винаги посредством снабдения с много по-модерни средства Британски върховен комисариат, намиращ се в Насау на Бахамите. За тази цел се използваше един остарял апарат С2. Той се намираше на една странична маса в личната канцелария на губернатора.
Всъщност той представляваше най-обикновен телекс от онзи познат на чуждестранните кореспонденти по целия свят тип, който ги хвърляше в ужас. Връзката с Насау се осъществяваше чрез изпращане на сигнал с обичайния код и получаване на потвърждение от отсрещната страна. След това телексът можеше да се превключи в режим на шифровъчно кодиране, посредством втори апарат, намиращ се до него. Всяко изпратено по този начин съобщение се декодираше автоматично в Насау.
Трудността се състоеше в това, че за да се задейства кодиращият апарат, някой трябваше да постави в него специални гофрирани дискове, различаващи се помежду си според датата на месеца. Тези дискове се държаха заключени в сейфа на губернатора. Неговата секретарка Миртл знаеше комбинацията на сейфа, но се намираше на гости на родителите си в Тортола на Виржинските острови. По време на нейното отсъствие губернаторът беше свикнал сам да изпраща своите съобщения. За разлика от тях двамата, Хейвърсток не знаеше комбинацията на сейфа.
В края на краищата Хейвърсток се обади на върховния комисариат в Насау по телефона и информира за случилото се устно. Двадесет минути по-късно твърде разтревоженият първи секретар се свърза с него за потвърждение, изслужа обяснението му и му нареди с отривист глас да запечата резиденцията и да задържи там положението, докато не пристигне подкрепление от Насау или от Лондон. След това първият секретар изпрати съвършено секретно кодирано съобщение до Форин офис в Лондон. Наближаваше шест часа вечерта и над Карибите се спускаше мрак. В Лондон бе единадесет вечерта и съобщението бе прието от дежурен офицер. Той незабавно се обади в дома на един старши служител от Карибския отдел, намиращ се в Чобам, и колелото се завъртя.
На Съншайн новината се разпространи в Порт Плейсанс за около два часа и по време на своето редовно вечерно включване в ефира един радиолюбител я предаде на свой приятел-ентусиаст във Вашингтон. Любителят от американската столица, воден от високия си патриотизъм, се обади на Асошиейтед прес, които проявиха съмнение, но в крайна сметка пуснаха официално съобщение, което започваше така:
Губернаторът на Британската зависима територия в Карибско море, известна като Барклейските острови, по всяка вероятност е бил застрелян от неизвестно лице тази вечер, по непотвърдени съобщения, идващи от малката група острови…
Съобщението, подписано от един дежурен заместник-редактор, който бе погледнал в голяма карта с увеличителна лупа, за да открие малкия остров, продължаваше с обяснения къде се намира и какво представлява островната група.
В Лондон Ройтер се запозна със съобщението на конкуриращата ги агенция и се опита да получи потвърждение от Форин офис в малките часове на новия ден. Малко преди зазоряване Форин офис призна, че са получили доклад със същата информация и че се предприемат необходимите мерки.
Необходимите мерки включваха вдигането от сън на значителен брой хора, разпръснати по своите домове в Лондон и извън него. Сателитите, свързани с Националната разузнавателна служба, отбелязаха наличието на интензивни радиосъобщения между Лондон и неговия Върховен комисариат в Насау и послушните апарати уведомиха за това Националната служба за сигурност във Форт Мийд. Оттам уведомиха ЦРУ, които без друго знаеха, защото бяха прочели бюлетина на Асошиейтед прес. Апаратура, струваща милиарди долари, се бе задействала три часа след като един радиолюбител със собственоръчно направена радиостанция предаде съобщението от барака, намираща се на склона на Спайглас хил, на своя приятел в Чеви Чейз.