— Аутопсия? И това ли могат да правят?
— Не — каза командирът успокоително. — Изпращаме Ян Уейст в Насау да свърши тази работа. Тялото се намира все още на острова. След като извърши огледа, незабавно го изпрати в Насау. Ян ще излети двадесет и четири часа след теб. Щом той се добере до Насау, тялото трябва да е стигнало там, за да може да работи.
Ханна изсумтя. Изглеждаше леко успокоен. Поне в лицето на доктор Ян Уест щеше да има един от най-добрите съдебни патолози в света.
— Защо Ян не дойде на Съншайн и не извърши аутопсията там? — попита.
— На Съншайн не разполагат с морга — обясни командирът търпеливо.
— В такъв случай къде държат тялото?
— Не знам.
— Дяволите да го вземат, то ще бъде полуразложено, докато стигна дотам — измърмори Ханна. Той не можеше да знае, че в този час тялото на сър Марстън не беше полуразложено. То бе твърдо като скала. Доктор Уест не би могъл да вкара длето в него. — Искам балистичната експертиза да се направи тук — каза. — Щом изпратя куршума или куршумите, искам Алън да се заеме с тях. Куршумите биха могли да разплетат целия случай.
— Добре — съгласи се командирът, — предай на хората от Върховния комисариат, че трябва да ги изпратят с дипломатически куфар. А сега защо не се подкрепиш с една свястна закуска? Колата ще дойде да те вземе оттук в девет часа. Твоят детектив-инспектор ще носи куфара с необходимите принадлежности. Ще се срещнете с него в колата.
— А какво е положението с пресата? — попита Ханна на излизане.
— Страхувам се, че са си наточили зъбите. Все още не е излязло във вестниците. Новината се появи в малките часове. Но всички агенции я разпространиха. Само Бог може да каже откъде са се добрали до нея толкова бързо. Може да има няколко влечуги на летището, опитващи се да се качат на същия самолет.
Малко преди девет Дезмънд Ханна се появи във вътрешния двор, където един роувър с униформен сержант на кормилото го очакваше. Той се огледа за Хари Уедъръл, детектив-инспектора, с когото бе работил в продължение на три години. Нямаше го. Един розоволик млад мъж на около тридесет се приближи забързано. Той носеше малко куфарче, съдържащо разнообразните тампони, парцалчета, капсули, стъкленици, торбички за отпечатъци, стъргалки, бутилки, пинсети и сонди, основните подръчни средства, използвани при откриването, снемането и запазването на уликите.
— Мистър Ханна? — осведоми се младият мъж.
— Кой сте вие?
— Детектив-инспектор Паркър, сър.
— Къде е Уедъръл?
— Боя се, че е болен. Азиатски грип или нещо подобно. От службата за резервите ме помолиха да го заместя. Винаги държа за всеки случай паспорта си в чекмеджето. Ужасно се радвам, че ще работя с вас.
Дяволите да го вземат Уедъръл, помисли си Ханна. През повечето време по пътя за летището двамата бяха потънали в мълчание. Поне Ханна мълчеше. Паркър (всъщност можете да ми викате Питър) се впусна в подробности относно Карибите. Той бе ходил там два пъти с Клуб Медитеранее.
— Бил ли сте някога на Карибите, сър? — попита той.
— Не — изскърца Ханна и отново се умълча.
На Хийтроу двамата бяха очаквани. Проверката на паспортите премина формално. Чантата с принадлежностите не мина през рентгена, където би предизвикала голям интерес. Вместо това едно служебно лице ги съпроводи през формалностите право до салона за първа класа.
Хората от пресата вече бяха налице, въпреки че Ханна не ги забеляза, докато не се качи на самолета. Две организации, притежаващи излишни пари, бяха успели да убедят някои от пътниците да освободят своите места и да вземат по-късен полет. Други се опитваха да купят билети за двата сутрешни полета до Маями, докато техните служби уреждаха чартърни самолети от Маями за Съншайн. Към Барклейските острови се отправяха снимачни екипи от Би Би Си, Ай Ти Ви Нюз и Бритиш Сетълайт Броадкастинг, начело с репортери. В навалицата се намираха и репортерски и фотографски екипи от пет големи вестника.
Един запъхтян млад мъж, представил се за служител на Форин офис, се приближи към Ханна в салона. Носеше обемиста папка.
— Събрахме малко сведения за вас — докладва той, докато подаваше папката. — Става въпрос за география, икономика и население на Барклейските острови. И, разбира се, някои данни за сегашното политическо положение.
Сърцето на Ханна се сви. Едно спретнато домашно убийство би било разкрито вероятно за няколко дена. Но ако беше политическо…
Помолиха ги да се качат на самолета.
След като излетяха, неукротимият Паркър взе шампанско от стюардесата и започна да отговаря на въпросите, свързани с неговата особа, с голямо удоволствие. Бил на двадесет и девет години, твърде млад за детектив-инспектор, и бил женен за посредничка по продажби и наемане на недвижими имоти на име Илейн. Двамата живеели в новия и моден Докландски район, съвсем близо до Канари Уорф. Неговата страст бил спортният Морган 4+4, но Илейн карала форд ескорт ГТИ.