Някои бяха скъсани или обезобразени, но дали от децата или от привържениците на другата кауза той не знаеше. На стената на един склад близо до пристанището имаше грубо изрисуван друг надпис. Той гласеше: ИСКАМЕ РЕФЕРЕНДУМ. Докато минаваше край него, един черен джип с четирима души се насочи с пълна скорост нагоре по пътя.
Спирачките на джипа изскърцаха и той спря. Четиримата носеха шарени ризи, лицата им имаха сурово изражение, а очите им се криеха зад черни очила. Четирите черни глави се втренчиха в надписа, след което се обърнаха към Фаваро, сякаш той носеше отговорност за него. Фаваро сви рамене, сякаш искаше да каже: нямам нищо общо с тази работа. Четирите безизразни лица го гледаха втренчено, докато той не сви зад един ъгъл. Фаваро чу как двигателят изрева и колата потегли нататък.
Групички от мъже на кея обсъждаха същите новини, които занимаваха посетителите във фоайето на хотела. Той прекъсна разговора на една от групите, за да попита кой взема желаещи за риболов. Един посочи по-нататък към някакъв мъж, който чоплеше нещо по лодката си.
Фаваро се наведе от кея и направи своята справка. Той показа на рибаря снимката на Хулио Гомес. Мъжът кимна с глава.
— Без съмнение, той беше тук предната седмица. Но излизаше с Джими Добс. Лодката на Джими е ей там, онази с надписа „Гълф Лейди“.
На „Гълф Лейди“ нямаше никой. Той седна на един кнехт и зачака. Знаеше, подобно на всички полицаи, какво означава да имаш търпение. Информация, събрана за няколко секунди, имаше само в телевизионните трилъри. В истинския живот по-голямата част от времето минаваше в очакване. Джими Добс се появи в десет часа.
— Мистър Добс?
— Аз съм.
— Здравейте, казвам се Еди. Идвам от Флорида. Това ли е вашата лодка?
— Да. Тук сте, за да ловите риба?
— Такива са намеренията ми — кимна Фаваро. — Един приятел ви препоръча.
— Радвам се.
— Хулио Гомес. Спомняте ли си го?
Откритото, честно лице на мургавия мъж помръкна. Той посегна към „Гълф Лейди“ и извади една въдица от нейното гнездо. За няколко секунди провери кукичката и примамката, закачена на нея, след което я подаде на Фаваро.
— Обичате ли жълтоопашатата мексиканска риба? Доста добри екземпляри от нея се въртят под кея. Ще отидем там, накрая.
Двамата стигнаха до края на вълнолома, където никой не би успял да чуе техния разговор. Фаваро не можеше да разбере защо.
Джими Добс взе въдицата от него и я метна с опитно движение над водата. Той започна бавно да навива кордата на макарата, давайки възможност на ярко оцветената изкуствена примамка да се извива и обръща под водата. Една малка синя рибка се стрелна към стръвта и избяга обратно.
— Хулио Гомес е мъртъв — каза мрачно Джими Добс.
— Знам — рече Фаваро. — Бих искал да разбера защо. Мисля, че той често ловеше риба заедно с теб.
— Всяка година. Добър човек бе…
— Каза ли ти какво работи в Маями?
— Да. Веднъж спомена.
— Казвал ли си го някога на някой друг?
— Не. Вие негов приятел ли сте или колега?
— И двете, Джими. Кажи ми, кога за последен път видя Хулио?
— Точно на това място в четвъртък вечерта. Цял ден бяхме в морето. Уговори се с мене да излезем в петък сутринта. Повече не се появи.
— Не — кимна Фаваро, — отишъл е на летището. Опитвал се е да излети за Маями. Бързал е. Качил се е на фаталния самолет, който се взриви над морето.
Джими Добс закачи една риба, тежка около килограм и подаде въдицата на Фаваро. Фаваро започна да навива макарата. Липсваше му опит. Рибата се възползва от отпуснатата корда и се изтръгна от кукичката.
— Има лоши хора по тези острови — обясни лаконично Добс.
Самият Фаваро можеше да усети страха, който витаеше из града. Това чувство му бе познато. Няма полицай от Маями, който да е чужд на неговия специфичен аромат. По някакъв начин страхът се бе настанил на райския остров.
— Изглеждаше ли той щастлив, когато се разделихте?
— Да. Носеше една превъзходна риба за вечеря. Беше щастлив. Нямаше никакви проблеми.
— После къде отиде?
Джими Добс изглеждаше изненадан.
— В пансиона на мисис Макдоналд, разбира се. Винаги отсядаше там.
Мисис Макдоналд отсъстваше от дома. Бе излязла да пазарува. Фаваро реши да се отбие по-късно. Би могъл да опита най-напред с летището. Върна се на площада на Парламента. Там имаше две таксита. Шофьорите им бяха на обяд. Нищо не можеше да направи; пресече площада и се отби в „Куотър Дек“, за да хапне нещо. Зае място до верандата, откъдето можеше да наблюдава такситата. Както и на закуска, навсякъде около него разговорите се отнасяха до убийството на губернатора предната вечер.