— Изпращат старши детектив от Скотланд Ярд — заяви един от групата близо до Фаваро.
Двама здравеняци влязоха в бара. Разговорите секнаха. Без да промълвят нито дума, новодошлите смъкнаха всички плакати, рекламиращи кандидатурата на Маркус Джонсън и сложиха на тяхно място други. На новите плакати пишеше: ГЛАСУВАЙТЕ ЗА ЛИВИНГСТЪН, НАРОДНИЯ КАНДИДАТ. Когато свършиха, те излязоха.
Келнерът донесе порция печена на скара риба и една бира.
— Кои бяха тези? — попита Фаваро.
— Помощници на мистър Ливингстън за изборите — отвърна с безизразно лице келнерът.
— Хората изглеждат изплашени от тях.
— Не, сър.
Келнерът се обърна с безизразен поглед. Фаваро бе виждал това изражение в стаите за разпит в полицейското управление. Посланието му бе: няма никой вкъщи.
Големият пътнически самолет с групов началник Ханна и детектив Паркър на борда се приземи на летището в Насау в три часа следобед местно време. Най-напред в самолета се качи един висш офицер от Бахамската полиция, откри двамата от Скотланд Ярд, представи им се и ги поздрави с добре дошли в Насау. Преди да слязат останалите пътници, той ги придружи до един очакващ ги ленд роувър. Първият порив на горещия, благоуханен въздух премина над Ханна. Дрехите, с които бе облечен от Лондон, залепнаха незабавно на гърба му.
Бахамският офицер пое багажа и го подаде на един полицай, който щеше да отдели настрана двете куфарчета от останалите. Ханна и Паркър бяха отведени право в салона за важни гости. Там се срещнаха със заместника на Върховния комисар мистър Лонгстрийт и с един по-младши служител на име Банистър.
— Ще дойда с вас до Съншайн — обяви Банистър. — Възникнал е някакъв проблем с комуникациите. Изглежда, че не могат да отворят сейфа на губернатора. Ще наредя да поставят нов апарат, така че да имате възможност да говорите с Върховния комисариат по пряка радиотелефонна връзка. Без съмнение, ще трябва да прехвърлим тялото тук, щом коронерът го освободи.
Изглеждаше енергичен и способен. На Ханна това му допадна. Той се срещна с четиримата експерти от техническия екип, осигурени от Бахамската полиция в знак на любезност. Съвещанието продължи един час.
Ханна погледна надолу от прозорците към площадката на летището. На тридесетина ярда по-нататък имаше един деветместен чартърен самолет, очакващ да отведе него и неговия разширен екип до Съншайн. Между сградата и самолета се бяха установили два снимачни екипа, за да уловят момента. Той въздъхна.
Когато се изясниха и последните подробности, групата напусна ВИП-а и се отправи по стълбите надолу. Журналисти с микрофони се нахвърлиха върху него, готови да записват всяка дума.
— Мистър Ханна, уверен ли сте, че бързо ще арестувате престъпника… може ли това да се окаже политическо убийство… свързана ли е смъртта на сър Марстън с избирателната кампания…?
Той кимна и се усмихна, но не каза нищо. Обградени от бахамски полицаи, те излязоха от сградата, стъпиха на нагрятата от горещите слънчеви лъчи писта и се отправиха към самолета. Телевизионните камери заснеха всичко. Когато официалната група се качи на борда, журналистите се втурнаха към техните собствени самолети, наети срещу тлъсти пачки долари или договорени предварително още от Лондон. В пълно безредие започнаха да се качват на готовите за излитане въздушни таксита.
Беше четири и двадесет и пет.
В три и половина една малка Чесна наклони крило над Съншайн и направи завой, подготвяйки се за приземяване на тревната писта.
— Доста диво място — викна американският пилот на мъжа до него. — Красиво, но да го гледаш отдалеч. Искам да кажа, че тук не разполагат с нищо.
— Липсва им техника — съгласи се Сам Маккрийди.
Той погледна през плексигласа към прашната писта, приближаваща се срещу тях. Вляво от пистата имаше три постройки: един Хангар, покрит с гофрирана ламарина, една ниска барака с покрив от червена ламарина (самата сграда на летището) и един куб, боядисан в бяло, върху който се вееше британското знаме — бараката на полицейската служба. Вън от постройката на летището една фигура, облечена в шарена риза с къси ръкави, говореше на някакъв мъж с шорти и по потник. Наблизо чакаше една кола.
Палмовите дървета се изравниха от двете страни на Чесната и колесникът на малкия самолет докосна пистата. Постройките префучаха назад, докато пилотът успее да се справи с кормилото и да вдигне задкрилките. В края на пистата той направи завой и пое обратно.