По време на обяда главен инспектор Джоунс се завърна от летището.
— Никой не е напускал острова — каза той, — не и през последните четиридесет часа.
— Във всеки случай не по легален начин — уточни Ханна. — А сега, още една малка задача, мистър Джоунс. Водите ли списък на огнестрелните оръжия.
— Разбира се.
— Добре. Бихте ли го проверил вместо мене и бихте ли посетил всеки, който притежава регистрирано огнестрелно оръжие по тези острови? Търсим револвер с голям калибър. Особено револвер, който не може да се представи под предлог, че е изчезнал или който скоро е бил почистван и блести от прясна смазка.
— Прясна смазка?
— След като е стреляно от него — обясни Ханна.
— А, да, разбира се.
— И още нещо, главен инспектор. Притежава ли преподобният Дрейк регистрирано оръжие?
— Не. За това съм сигурен.
Когато той излезе, Ханна пожела да види лейтенант Хейвърсток.
— Случайно да притежавате служебен револвер или пистолет? — попита той.
— О, какво да кажа, вижте сега, нали наистина не мислите… — започна да протестира младият офицер.
— Мина ми през ума, че може да е откраднат или присвоен и върнат после обратно на мястото.
— Ах, да, разбирам. Всъщност, не. Нямам револвер. Никога не съм носил такова оръжие на острова. Имам обаче парадна сабя.
— Ако сър Марстън беше съсечен, щях да се замисля дали да не ви арестувам — изрече успокоително Ханна. — Притежава ли въобще някой в резиденцията револвер?
— Доколкото знам, не. Така или иначе, убиецът е дошъл отвън, нали? През градинската стена?
Рано сутринта Ханна бе проверил разбития катинар на стоманената врата в градинската стена. От ъгъла, под който бяха разположени двете счупени скоби, и от натрошеното резе на катинара, без съмнение можеше да се предположи, че някой е използвал дълъг и много здрав лост, за да насили така ръждясалата стомана. Но му мина през ума, че разбиването на катинара би могло да представлява и уловка. Можеше да е сторено часове или дори дни по-рано. Никой никога не е проверявал вратата — бяха я намерили потънала в ръжда.
Убиецът би могъл да разбие катинара и да остави вратата затворена, по-късно да проникне през резиденцията, за да убие губернатора и отново да се оттегли в къщата. Нуждаеше се от втория куршум, с надеждата, че е непокътнат, и от револвера, който го бе изстрелял. Погледна към блещукащата синева на морето. Ако се намираше там, никога не би го открил.
Той стана, избърса устните си и излезе навън, за да открие Оскар и ягуара. Бе дошло време да размени няколко думи с преподобния Дрейк.
Сам Маккрийди също се запъти за обяд. Когато излезе на откритата веранда на „Куотър Дек“, всички маси бяха заети. Вън на площада няколко мъже с ярки плажни ризи и тъмни очила наместваха един камион с открита каросерия, украсен със знамена и плакати на Маркус Джонсън. Забележителният мъж щеше да произнася реч в три часа.
Сам се огледа на терасата и забеляза един свободен стол. Намираше се на маса, заета от друг посетител.
— Днес е малко препълнено. Ще имате ли нещо против моята компания? — попита той.
Еди Фаваро махна с ръка към свободния стол.
— Няма Проблеми.
— Сигурно сте дошъл тук за риболова? — попита Маккрийди, докато разглеждаше краткото меню.
— Да.
— Странно — рече Маккрийди, след като си поръча порция сурова риба, маринована в пресен лимонов сок. — Ако не знаех със сигурност, бих казал, че сте полицай.
Той не спомена за справката, която бе извършил предната вечер, след като видя Фаваро в бара; телефонното обаждане до един приятел от службата на ФБР в Маями, както и отговора, който получи тази сутрин. Фаваро остави на масата бирата си и се втренчи в него.
— Кой, по дяволите, сте вие? — попита той. — Британско ченге?
Маккрийди махна с ръка в знак на несъгласие.
— О не, нищо подобно. Просто един чиновник, опитващ се да намери малко спокойствие по време на своята отпуска далеч от службата.
— Тогава какъв е този въпрос, дали съм полицай?
— Интуиция. Държите се като полицай. Имате ли нещо против да ми кажете защо наистина сте тук?
— Защо да ви казвам, по дяволите?
— Защото — кротко намекна Маккрийди, — вие пристигнахте точно преди да убият губернатора. Както и заради това.
Той подаде на Фаваро един лист хартия, носещ печата на Форин офис. В него се споменаваше, че мистър Франк Дилън е чиновник към тази служба и се отправяше молбата към тези, които това може да засяга, да окажат своето съдействие, доколкото им е възможно. Фаваро върна листа обратно и се замисли. Лейтенант Бродърик бе дал ясно да се разбере, че щом стъпи на британска територия, ще действа на своя глава.