— Според мен, не — призна Ханна, — но аз не съм политик.
— Нито губернаторът беше такъв. Но той щеше да проведе изборите, заради своята кариера, дори да знаеше, че това не е правилно.
— Не е имал избор — каза Ханна. — Изпълнявал е инструкциите.
Дрейк кимна, гледайки към своята лимонада.
— Точно това казали и мъжете, които приковали Христос, мистър Ханна.
Ханна нямаше желание да бъде въвличан в политически или теологически спорове. Трябваше да довърши докрай разследването на убийството.
— Не обичахте сър Марстън, нали?
— Не, Бог да ми прости.
— Някаква причина, освен служебните му задължения тук?
— Той беше лицемер и прелюбодеец. Но не аз го убих. Господ дава и Господ взема, мистър Ханна. Господ вижда всичко. Вторник вечерта Господ повика при себе си сър Марстън Мобърли.
— Господ рядко използва голямокалибрени револвери — намекна Ханна. За момент той си помисли, че вижда проблясък на одобрение в погледа на Дрейк. — Казахте прелюбодеец. Какво имате предвид?
Дрейк го погледна остро.
— Не знаете ли?
— Не.
— Миртл, отсъстващата секретарка. Не сте ли я виждал?
— Не.
— Тя е едро момиче, здраво и жизнено.
— Без съмнение. Намира се при своите родители в Тортола — каза Ханна.
— Не — рече тихо Дрейк, — намира се в болницата в Антигуа, за да ражда.
О, горката, помисли си Ханна. Само бе чувал да се споменава нейното име. Не беше я виждал на снимка. Белите й родители също живееха в Тортола.
— Тя дали не е… как да се изразя…?
— Черна! — прогърмя гласът на Дрейк. — Да, разбира се, тя е черна. Едро тъмнокожо момиче. Точно по вкуса на сър Марстън.
А лейди Мобърли е знаела, помисли си Ханна. Бедната измъчена лейди Мобърли, пристрастена към алкохола от всичките тези години в тропиците и от всичките тези тъмнокожи момичета. Примирена с това, без съмнение. Или може би не, може би този път е загубила търпението си.
— Говорите с лек американски акцент — каза Ханна, когато излизаше. — Можете ли да ми кажете защо?
— В Америка има много баптистки теологични колежи — отвърна преподобният Дрейк. — Там учих, за да стана пастор.
Ханна се върна с колата обратно в губернаторската резиденция. По пътя прехвърляше през ума си имената на подозрителните лица. Лейтенант Джереми Хейвърсток, който без съмнение знаеше как се борави с револвер, стига да можеше да намери такъв, но му липсваше очевиден мотив. Освен ако не е бил бащата на бебето на Миртл и губернаторът не го е заплашвал с уволнение.
Лейди Мобърли, докарана до отчаяние. Основателен мотив, но тя се нуждаеше от съучастник, за да разбие стоманения катинар. Освен ако не го е сторила, връзвайки верига зад ленд роувъра.
Преподобният Дрейк, въпреки неговите твърдения, че е миролюбив човек. Дори такива хора понякога могат да стигнат далеч в своето отчаяние.
Спомни си за съвета на лейди Колтрейн да обърне внимание на обкръжението на двамата кандидати. Да, щеше да го направи, щеше да огледа добре техните сподвижници. Но имаха ли те мотив? Сър Марстън беше на тяхна страна, неговите действия водеха островите към независимост с един от тях като нов премиер-министър. Освен ако една от групите не се съмняваше, че той поддържа другата…
Порой от новини го очакваха в губернаторската резиденция.
Главен инспектор Джоунс бе извършил проверка по водения списък на огнестрелните оръжия. На острова имаше само шест годни за употреба револвера. Три от тях бяха собственост на емигранти, оттеглили се в пенсия джентълмени — двама британци и един канадец. Дванадесет притежаваха ловджийски пушки, използвани за стрелба по изкуствени гълъби. Една винтовка, собственост на шкипера Джими Добс, за стрелба по акули, в случай, че някое от тези чудовища нападне неговата лодка. Един никога неупотребяван пистолет подарък, собственост на друг заселил се на Съншайн емигрант от Америка. Пистолетът все още се намираше в кутията си, а печатът бе непокътнат. И неговият собствен, държан под ключ в полицейския участък.
— По дяволите — изсумтя Ханна. — Каквото и оръжие да бе използвано, то не беше регистрирано.
Детектив Паркър докладва за разследването в градината. Тя бе усърдно претърсена из основи. Втори куршум липсваше. Или той се е отклонил от кост в тялото на губернатора, излязъл е под друг ъгъл и е прехвърлил градинската стена, за да бъде загубен завинаги; или, което бе по-вероятно, се намираше все още в тялото.
Банистър донесе новини от Насау. Един самолет щеше да се приземи в четири часа, т.е. след час, за да отнесе за аутопсия тялото на Бахамските острови. Доктор Уест се очакваше да кацне до няколко минути и щеше да потегли незабавно към моргата в Насау.