— Имате ли предвидена за днес друга реч пред обществеността? — попита Дилън.
— Да. В два часа на площада на Парламента.
— Вие бяхте там вчера в три часа. Спомням си, че речта ви бе прекъсната.
Маркус Джонсън реагира много по-спокойно от Ливингстън. Той не показа никакъв признак, че е загубил доброто си настроение. Сви рамене.
— Преподобният Дрейк произнесе няколко невъзпитани слова. Няма значение. Бях свършил речта си. Бедният Дрейк, без съмнение си мисли, че намеренията му са добри, но е наивен. Иска Барклейските острови да останат в миналия век. Но прогресът трябва да дойде, мистър Дилън, и заедно с него благоденствието. Имам разработени най-сериозни планове за развитие на нашите Барклеи.
Маккрийди кимна. Туризъм, помисли си той, игрални казина, индустрия, замърсяване, малко проституция… и какво друго?
— А сега, ако можете да ме извините, трябва да се подготвям за речта…
Те бяха изпратени навън и се върнаха обратно в губернаторската резиденция.
— Благодаря ви за гостоприемството — каза Дилън, докато слизаше от колата. — Срещата с кандидатите беше твърде поучителна. Чудя се как е направил Джонсън своите пари, докато не се е намирал тук, на острова?
— Нямам представа — отвърна Ханна. — Представен е като бизнесмен. Желаете ли Оскар да ви върне обратно до „Куотър Дек“?
— Не, благодаря ви. Ще вървя пеша.
В бара представителите на пресата убиваха времето, като пиеха бира. Беше единадесет часа. Започваха да се отегчават. Цели два дена бяха минали, откак излетяха от Хийтроу, за да стигнат до Карибите и да отразят разследването по убийството на губернатора. Предишния ден, четвъртък, заснеха всичко, което можаха, и взеха интервю от всеки, до когото можеха да се доберат. Находките бяха малко; една интересна снимка на губернатора, изнасян от своето легло между рибите в хладилния склад, няколко снимки от далечно разстояние на коленичилия в градината на губернаторската къща Паркър; изпращането на сложеното в чувал тяло на губернатора за Насау, както и хвалбата на Паркър, че има открит куршум. Нищо обаче, което можеше да мине като интересна, сензационна новина.
Маккрийди седна за пръв път между тях. Никой не му обърна внимание.
— Хорацио Ливингстън ще говори на пристанището в дванадесет часа — каза той. — Може да е интересно.
В бара изведнъж настъпи тишина.
— Защо? — попита един от тях.
Маккрийди сви рамене.
— Вчера тук на площада някой прекъсна доста грубо оратора — обясни. — Вие се намирахте на летището.
Лицата им се проясниха. Един хубав малък бунт щеше да свърши работа. Репортерите започнаха да си представят въображаеми заглавия. ИЗБОРНО НАСИЛИЕ ОБХВАЩА ОСТРОВ СЪНШАЙН — няколко удара с юмрук можеха да минат за доказателство. Или ако Ливингстън бъде посрещнат враждебно: ПАРАДАЙЗ КАЗВА НЕ НА СОЦИАЛИЗМА. Бедата бе, че населението изглежда не проявяваше никакъв интерес към перспективата да бъде освободено от британците. Два екипа, които се бяха опитали да направят документално предаване за отношението на местните жители към независимостта, не успяха да накарат нито един от интервюираните да говори. Хората просто изчезваха, докато камерите, микрофоните и бележниците се приближаваха към тях. Въпреки това, те взеха своите принадлежности и се отправиха към пристанището.
Маккрийди използва времето, за да се обади до Британското консулство в Маями от портативния телефон, който държеше в куфарчето под леглото. Той поиска един седемместен чартърен самолет да се приземи в четири часа следобед на летището в Съншайн. Планът му се намираше още в зародиш, но той вярваше, че ще успее.
Ливингстън пристигна заедно със своя екип в дванадесет без петнадесет. Гласът на един от помощниците му екна по мегафона:
— Елате и чуйте Хорацио Ливингстън, народния кандидат.
Останалите вдигнаха две подпори и една здрава дъска, за да издигнат народния кандидат над хората. По обяд едрото тяло на Ливингстън се изкачи по стъпалата до импровизираната платформа. Той заговори по високоговорител, който се държеше от един от неговите помощници. Четири телевизионни камери си бяха осигурили позиции над тълпата, от които можеха да заснемат кандидата или, както се надяваха, вероятните размирици.
Операторът на Би Си Би се бе наместил върху покрива на каютата на „Гълф Лейди“. В добавка към телевизионната камера той бе преметнал на гърба си още една камера с обектив за далечно разстояние. Репортерката Сабрина Теннант стоеше до него. Маккрийди се качи при тях.