Дезмънд Ханна не бе щастлив. Той се чувстваше объркан. Колкото повече време минаваше в напразно търсене на куршума, толкова повече вярваше на своята интуиция. Това е било работа на вътрешен човек, а разбитият катинар на стоманената врата е трябвало да отвлече вниманието. Някой е слязъл по стъпалата от всекидневната, където той сега се намираше, заобиколил е седящия губернатор, който забелязвайки револвера се е изправил на крака. След изстрелите убиецът открил единия от куршумите на пътечката и го взел. Той не успял да намери другия в здрача и избягал, за да скрие оръжието, преди някой да го забележи.
Ханна свърши със закуската, излезе навън и погледна нагоре към Питър Паркър, намиращ се до улука.
— Нещо ново? — попита той.
— Не се вижда никакъв белег — извика надолу Паркър.
Ханна отиде до градинската стена и застана с гръб към стоманената врата. Предната вечер той стъпи на една подпора и се загледа над вратата към уличката от другата страна. Хората, които пресичаха напряко от Порт Плейсанс за Шантитаун, минаваха по нея. Дребните собственици, които се връщаха от града до своите разпръснати домове зад дърветата, също минаваха по нея. Приблизително тридесет души минаха нагоре-надолу по нея в течение на един час. В нито един момент уличката не остана безлюдна. По едно време имаше седем души, които вървяха в някоя от двете посоки. Убиецът просто не можеше да дойде отвън, без да бъде забелязан. Защо трябваше вторник вечерта да се различава от останалите? Някой трябва да е забелязал нещо.
Въпреки това, никой не се бе появил във връзка с обявата. Какво можеше да бъде по-силно за един островитянин от хиляда долара? Та това бе цяло богатство. Така че… убиецът е дошъл от къщата, както бе предположил.
Зарешетеният преден портал на губернаторската резиденция е бил затворен по това време на вечерта. Той се самозаключваше отвътре. Джеферсън щеше да го отвори ако някой натиснеше звънеца. Но никой не можеше просто така да мине през портала, по чакъла на предния двор, през предната врата, преддверието, всекидневната и след това надолу по стълбите към градината. Предният портал представляваше сигурно препятствие пред неканените гости. Нямаше друго място, откъдето можеше да се мине. Освен ако някой атлет не скочеше над градинската стена, за да се приземи на тревата… Възможно.
Но как ще се измъкне отново навън? През къщата? Отлична възможност да бъде забелязан. Отново да прескочи стената? За няколко минути мястото бе претърсено за драскотини, които би оставил някой, който се е катерил. Освен това зидът бе покрит със стъклени чирепи. Да се е измъкнал през стоманената врата, оставена предварително отворена? Още една отлична възможност да бъде забелязан. Не, изглежда убийството бе извършено от вътрешен човек. Оскар, шофьорът, твърдеше, че се е намирал с лейди Мобърли в болницата. Оставаха безобидният, простодушен стар Джеферсън и младият Хейвърсток от Кралската гвардия.
Още един скандал сред бялото общество, подобен на кенийската афера преди войната или на убийството на сър Хари Оукс? Дали убийството бе извършено от един-единствен човек или всички са участвали в него? Какъв е мотивът? Омраза, страст, алчност, отмъщение, политически терор или заплахата за съсипване на нечия кариера? А какво можеше да се каже за убийството на Гомес? Дали наистина е видял някакъв южноамерикански наемен убиец на острова? Ако е така, откъде, по дяволите, е влязъл Мендес?
Ханна застана с гръб към стоманената врата, направи две крачки напред и се отпусна на колене. Все още твърде високо. Той легна по корем и се опря на лакти с очи, намиращи се на тридесет инча над тревата. Погледна към мястото, където би трябвало да се намира сър Марстън, след като се е изправил от стола и е направил една крачка напред. Изведнъж скочи като ужилен и хукна.
— Паркър — изкрещя той, — слизай от стълбата и ела тук.
Паркър едва не падна, толкова гръмогласен бе викът. Никога не бе виждал така обезпокоен флегматичния Ханна. Когато стъпи на терасата, той хукна по стъпалата към градината.
— Стой там — каза Ханна, сочейки към едно място в тревата. — Колко си висок?
— Пет фута и десет инча, сър.
— Не е достатъчно. Върви в библиотеката и ми донеси няколко книги. Губернаторът е бил висок шест фута. Джеферсън, донеси ми една метла с дълга дръжка.
Джеферсън сви рамене. Щом белият полицай възнамеряваше да измете вътрешния двор, това си бе негова работа. Отиде да вземе метла.