Тя ги поздрави, въпреки че никога преди това не бе виждала двамата от тях. После Файърстоун я повдигна на ръце, постави я до торбите с покупките на задната седалка, прибра количката и потегли.
— Коя е тя? — попита Фаваро.
— Една възрастна дама, която живее на хълма — каза Ханна.
— О, чувал съм за нея — кимна Паркър. — Смятат, че знае всичко за това място.
Ханна се намръщи. Откакто разследването затъпка на едно място, мисълта, че мисис Колтрейн може да знае повече за това кой би могъл да изстреля онези куршуми във вторник вечерта, мина неведнъж през главата му. Нейният съвет относно антуражите на двамата кандидати бе повече от уместен. Той успя да види и двата екипа и полицейският му инстинкт му подсказваше, че твърде малко мисли за тях. Само да имаха някакъв мотив…
Малкият транспортен самолет от Насау кацна точно в четири часа. Пилотът носеше пакет от полицейския департамент в Маями за мистър Фаваро. Детективът се легитимира и получи пакета. Паркър, носещ шишето с толкова важния куршум в джоба на сакото си, се качи на борда.
— Една кола ще те чака утре сутринта на Хийтроу — подреждаше за кой ли път нарежданията си Ханна. — Оттам право в Ламбет. Искам този куршум да стигне до ръцете на Алън Митчел, колкото се може по-скоро.
Когато самолетът излетя, Фаваро показа снимките на Франсиско Мендес, с прозвището Скорпиона, на Ханна. Британският детектив ги разгледа. Бяха общо десет на брой и показваха един жилест, намръщен мъж, със зализана назад черна коса и тънки устни. Очите, гледащи към камерата, нямаха никакво изражение.
— Доста противно изглежда кучият син — съгласи се Ханна. — Нека да ги занесем на главен инспектор Джоунс.
Шефът на Барклейската полиция се намираше в своя офис на площада на Парламента. От отворените врати на англиканската църква се носеха звуците на коледните песни, а от открития бар на „Коутър Дек“ се чуваше смях. Хората от пресата се бяха върнали. Джоунс поклати глава.
— Не, никога не съм го виждал. Не на тези острови.
— Не мисля, че Хулио може да го сбърка — каза Фаваро. — Седяхме срещу него в продължение на четири дни.
Ханна бе готов да се съгласи. Може би грешеше, като мислеше, че убийството е вътрешно дело. Може би то бе работа на някой наемник. Но защо…?
— Бихте ли пообиколил с тези снимки, мистър Джоунс? Да ги покажете на хората. Предполага се, че е бил забелязан в бара на „Куотър Дек“ миналия четвъртък. Може би някой друг също го е видял. Барманът или който и да е от останалите клиенти през онази нощ. Може би има някой, който е видял накъде се запътва, когато е излязъл, може би има някой, който го е забелязал в друг бар… вие знаете, какво трябва да направите.
Главен инспектор Джоунс кимна. Той си знаеше работата. Щеше да обиколи наоколо със снимката.
По залез слънце Ханна погледна часовника си. Паркър трябва да е пристигнал в Насау преди един час. Горе-долу по това време той трябваше да се качва на самолета за нощния полет до Лондон. Осем часа път и още пет часа от разликата във времето и щеше да се приземи малко след седем сутринта, лондонско време.
Алън Митчел, блестящият учен, който ръководеше балистичната лаборатория на Вътрешното министерство в Ламбет, се съгласи да се откаже от своята неделя, за да поработи върху куршума. Той щеше да го подложи на всички известни тестове и да се обади на Ханна в неделния следобед със своите заключения. Тогава Ханна щеше да знае точно какво оръжие трябва да търси. Това би улеснило разследването. Някой трябва да е виждал оръжието, което е било използвано. Островът е толкова малък.
Ханна бе обезпокоен по време на вечеря. Телефонно обаждане от Насау.
— Боя се, че полетът бе отложен с един час — каза Паркър. — Излитаме след десетина минути. Помислих си, че може да предупредите Лондон.
Ханна погледна часовника си. Седем и половина. Той изруга, затвори телефона и се върна обратно, за да продължи с вечерята. Беше изстинала.
Намираше се в бара, за да изпие чашка преди лягане, когато в десет часа телефонът иззвъня.
— Ужасно съжалявам за това — каза Паркър.
— Къде по дяволите се намираш? — изрева Ханна.
— В Насау, шефе. Вдигнахме се във въздуха в седем и половина, летяхме около четиридесет и пет минути над морето, след това стана някаква лека повреда в един от двигателите и се върнахме обратно. В момента го оправят. Няма да отнеме много време.
— Обади ми се точно преди да излетиш — каза Ханна. — Ще предупредя Лондон за промяната на времето на пристигане.
В три часа сутринта той бе събуден.
— Механиците оправиха повредата — каза Паркър. Оказа се, че е бобината на предупредителната лампичка на левия външен двигател.