— Имаш предвид непривлекателен труд — каза сър Марк. — Повечето от тях няма да приемат.
— Тогава трябва да напуснат по-рано — изрече спокойно дипломатът. Той отново се наведе напред. — Марк, скъпи приятелю, по това не може да има спор. Съветът на петимата мъдреци ще бъде на моя страна, можеш да си сигурен в това. Ще се съгласим на прилична компенсация, но…
Петимата мъдреци са доживотните помощник-секретари на кабинета, на външното министерство, на вътрешното министерство, на министерството на отбраната и на министерството на финансите. Тази петорка има огромна власт в коридорите на правителството. Освен останалото, те избират (или препоръчват на министър-председателя, което е почти същото) шефа на СИС и генералния директор на службата за сигурност MI–5. Сър Марк беше много нещастен, но достатъчно добре познаваше силата на властта. Трябваше да отстъпи.
— Много добре, но ще се нуждая от ръководство по процедурите.
Неговите подчинени трябваше да видят, че е принуден да изпълнява нарежданията на по-висшестоящи. Сър Робърт Инглиш откликна сърдечно, нещо, което можеше да си позволи.
— Ръководството ще бъде готово веднага — заяви той. — Ще помоля другите мъдреци да ме изслушат и ще утвърдим нови правила при новите условия. Моето предложение е да подготвиш при новите правила, които ще се приемат, това, което юристите наричат прецедентно дело и така да въведеш в правилника точки за образец.
— Прецедентно дело? Точки за образец? За какво говориш? — попита сър Марк.
— Прецедент, скъпи Марк. Единичен прецедент, който след това ще се приложи за цялата група.
— Имаш предвид да набележим жертва?
— Твърде неприятна дума. Ранна оставка с щедра пенсия трудно може да се нарече изгонване. Вземаш един офицер, чието ранно напускане може да се представи без възражение, организираш разглеждане на въпроса и така установяваш своя прецедент.
— Един офицер? Имаш ли някого предвид?
Сър Робърт изпъна пръстите си и се втренчи в тавана.
— Е добре, винаги имаш под ръка Сам Маккрийди.
Разбира се. Измамника. След последната му проява на енергична, макар и без пълномощия, инициатива в Карибите преди три месеца, сър Марк съзнаваше, че вътрешното министерство го възприема като някакъв Чингис хан, пуснат на свобода. Странно наистина. Толкова… смачкан човек.
Сър Марк беше потънал в дълбок размисъл, докато колата го отвеждаше обратно, преминавайки над Темза към главната му квартира, наречена Сенчъри Хаус. Знаеше, че висшият служител във външното министерство не просто предложи напускането на Сам Маккрийди — той настояваше за това. От гледна точка на шефа на СИС не можеше да се изпълни по-трудно изискване.
През 1983, когато избраха Сам Маккрийди да ръководи Д-Д, сър Марк беше помощник-инспектор, стоящ само с един ранг над него. Харесваше чудноватия, непочтителен агент, когото сър Артър назначи на новия пост, но тогава така възприемаше всички.
Малко по-късно сър Марк беше изпратен в Далечния изток за три години (той говореше свободно книжовен китайски) и се завърна през 1986, за да го издигнат като помощник-шеф. Сър Артър се пенсионира и нов началник седна на горещото място. Сър Марк го наследи миналия януари.
Преди да отпътува за Китай, сър Марк мислеше, подобно на другите, че Сам Маккрийди няма да остане задълго. Измамника, както смятаха всички, беше твърде прям, за да се справи с вътрешните игри в Сенчъри Хаус.
От една страна, никой от регионалните отдели не можеше да се отнася любезно с новия човек, който се опитваше да действа в техните ревниво пазени територии. В съревнованието се водеха истински войни, с които можеше да се справи някой съвършен дипломат, а каквито и други способности да притежаваше, Маккрийди никога не се беше показвал като такъв.
От друга страна, неугледният на външен вид Сам трудно можеше да се впише в компанията на елегантно облечените висши служители, повечето от които бяха завършили първокласни британски колежи.
При завръщането си, за своя изненада, сър Марк намери Сам Маккрийди процъфтяващ като зелено лаврово дърво. Изглеждаше способен да вдъхва абсолютна лоялност сред своите подчинени и в същото време, даже най-непримиримите шефове на териториалните отдели не се дразнеха, когато ги молеше за услуга.
Можеше да разговаря на жаргон с действащите агенти, когато се връщаха в отпуск или за инструктаж и събираше разнообразна информация, повечето от която, без съмнение, никога не би се разкрила при формален подход.
Техническите кадри го приемаха като свой човек и това близко приятелство, не винаги достъпно за старшите служители, му помагаше лесно да се справя с подслушването на телефонни разговори, залавянето на писма и изготвянето на фалшиви паспорти, докато шефовете на другите отдели се бавеха с формалностите.