5.
Майор Ванавская не можа да заспи. Опита се, но остана да лежи будна в тъмнината, чудейки се как за Бога източногерманците, прочути с ефикасния си контрол над собственото население, можеха да изпуснат човек като Моренц в един толкова малък участък. Дали не се е измъкнал, взимайки кола на автостоп? Или може би е откраднал някое колело? Не се ли свиваше все още в някой ров? Какво, по дяволите, правеше полицията?
До три часа сутринта тя се убеди, че нещо липсваше, някакъв дребен факт в мистерията как един полулуд беглец можеше да остане неразкрит в една област, гъмжаща от полицаи.
В четири часа тя стана и се върна в управлението на КГБ, внасяйки смут сред нощната смяна със своето искане да я свържат с щабквартирата на ЩАЗИ. До този момент полковник Вос не бе напускал своята канцелария. Разговорът, който тя проведе с него, бе кратък.
— Онази снимка на Моренц — каза тя, — скоро ли е правена?
— Преди около година — отвърна Вос озадачен.
— Откъде я получихте?
— От ХВА — обясни Вос. Ванавская му благодари и затвори телефона.
Разбира се, ХВА — ръката на източногерманското външно разузнаване, което по очевидни езикови причини се бе специализирало в изграждане на свои мрежи от шпиони в Западна Германия. Негов шеф беше легендарният Маркус Волф. Дори КГБ, известно със своята надменност спрямо сателитните разузнавателни служби, изпитваше уважение към него. Маркус, Миша Волф бе нанесъл няколко блестящи удари назападногерманците, най-известен от които бе вербуването на личния секретар на канцлера Бранд.
Тя събуди по телефона местния шеф на Трето управление и отправи своята молба, цитирайки името на генерал Шаляпин. Това свърши работа. Полковникът смотолеви, че ще види какво може да направи. Той звънна обратно след половин час.
— Изглежда генерал Волф е ранобудник, — каза, — определи ти среща в неговия офис в шест часа.
В пет сутринта отделът по криптография към комуникационните служби в Челтнъм завърши дешифрирането на последните материали с подслушани разговори, натрупани през предишните двадесет и четири часа. Вече в разбираема форма, те щяха да бъдат предадени по сигурни подземни линии на няколко получатели — част от тях на СИС в Сенчъри Хаус, други на MI–5 на Кързън стрийт, трети на министерството на отбраната в Уайтхол. Повечето от тях щяха да бъдат размножени при предполагаем интерес от страна на двете или дори на трите служби. Спешните разузнавателни донесения се изпращаха незабавно, но малките часове сутринта бяха добро време за предаване на по-маловажните материали до Лондон: линиите не бяха така заети.
Сред засечените сигнали имаше един, изпратен в сряда вечерта от Пулах до техния служител в западногерманското посолство. Без съмнение Германия е един ценен и уважаван съюзник на Британия. Нямаше нищо осъдително в подслушването и дешифрирането на едно поверително съобщение от съюзническа държава до нейното посолство в Лондон. Кодът на германците бе изнесен безшумно преди известно време. Нищо оскърбително, просто такъв е установеният ред. Предадоха това специално съобщение на MI–5 и на отдела за НАТО в Сенчъри Хаус, който се занимаваше с връзките със съюзническите разузнавателни служби с изключение на ЦРУ, за което имаше друг отдел.
Именно шефът на отдела за НАТО привлече първи вниманието на Едуардс към неудобното положение, което би създал Маккрийди с използването на офицер от германското разузнаване като свой личен агент. Независимо от това, той продължи да поддържа приятелски отношения с Маккрийди. Когато видя съобщението в десет сутринта, реши да запознае с него своя приятел Сам. Просто за всеки случай… Не успя обаче да намери време до обяд.
В шест часа майор Ванавская бе въведена в канцеларията на Маркус Волф, два етажа над тази на полковник Вос. Източногерманският майстор на шпионажа мразеше униформите и носеше добре скроен тъмен костюм. Предпочиташе да пие чай пред кафе и притежаваше смес с отлично качество, изпратена за него от Фортнъм и Мейсън, Лондон. Той предложи от него на Ванавская.
— Другарю генерал, интересува ме онази снимка на Бруно Моренц. Получили са я от вас.
Миша Волф я наблюдаваше втренчено над ръба на чашата. Ако той имаше свои източници на информация в западногерманските служби, едва ли щеше да ги разкрие пред тази непозната.
— Имате ли възможност да вземете копие от личното досие на Моренц? — попита тя.
Маркус Волф се замисли над въпроса.
— За какво ви трябва? — попита тихо.
Тя обясни подробно случая, нарушавайки служебната тайна.