Само веднъж, доколкото Рот знаеше, КГБ проследи един върнат изменник и го ликвидира в бежанския лагер. Човекът се бе провалил на полиграфния тест, въпреки че казваше истината. Машината бе интерпретирала неговото вълнение погрешно. Дяволски лош късмет. Но това се случи преди години; детекторите на лъжата бяха усъвършенствани и сега се справяха по-добре.
Ето че тук се явяваше един мъж с претенциите, че е полковник от КГБ, който просто искаше да избяга. Без предупреждение. Без пазарлъци. Без куфар с нови документи от резиденцията на КГБ. При това точно в сърцето на Англия, а не в Близкия изток или в Латинска Америка. С желание да контактува с американците, а не с британците. Или той бе направил вече своето предложение на британците? И е получил отказ? Рот обмисляше бързо различните възможности, а минутите отминаваха.
Седем и пет, значи два и пет през нощта във Вашингтон. Отдавна всички са заспали по домовете си. Трябваше да се обади на Калвин Бейли — неговия шеф, оглавяващ Отдела за специални проекти. Той без съмнение спеше дълбоко в Джорджтаун. Но времето… нямаше на разположение никакво време. Отвори един стенен шкаф, където се намираше личният му компютър. Включи го и бързо се свърза с главния компютър, помещаващ се в подземията на посолството на Гросвийнър скуеър. Премина в секретен режим и насочи главния компютър към имената на старшите офицери от КГБ известни на Запад. След това попита: кой е Пьотр Александрович Орлов.
Едно от странните неща в света на агентите бе съществуването на почти клубна атмосфера в него. Пилотите споделят подобен вид другарство, но на тях това им е позволено. Същото се отнася за парашутистите и специалните войски.
Професионалистите са склонни да се уважават един друг, дори през бариерите на съперничеството, противопоставянето или омразата. По време на Втората световна война бойните пилоти на Луфтвафе и РАФ рядко са изпитвали омраза един към друг, оставяйки подобни чувства на фанатиците и на цивилните. Професионалистите служат лоялно на своите политически господари и на бюрократите, но предпочитат да изпият чаша бира в компанията на свои колеги, дори те да са от другия лагер.
В агентурния свят внимателно се следят промените в конфигурациите на останалите служби. Повишенията и преместванията в съюзническите, съперническите и вражеските агенции се записват и регистрират старателно. Във всяка столица резидентът на КГБ вероятно знае кои са шефовете на американския и британския филиал и обратно. Веднъж в Дар ес Салам по време на някакъв коктейл местният шеф на КГБ се приближил до шефа на тамошния филиал на СИС с уиски в ръка.
— Мистър Чайлд — произнесъл той тържествено, — вие знаете кой съм аз и аз знам кой сте вие. Нашата професия не е лека. Не би трябвало така да се пренебрегваме.
Пили по този повод.
Главният компютър на ЦРУ в Лондон е свързан директно с Ленгли, Вирджиния, и в отговор на запитването на Рот започна да обхожда списъка с имената на офицерите от КГБ, известни на централата. Сред тях стотици бяха потвърдени и хиляди заподозрени. В по-голямата си част тази информация идваше от самите изменници, тъй като при пристигането си те бяха подробно разпитвани за това кой каква длъжност има в настоящия момент, кой е повишен в службата, преместен на ново място или понижен. Информацията растеше с всеки нов изменник.
Рот знаеше, че през последните четири години британците оказаха голяма помощ в това отношение, доставяйки стотици имена, много от които нови, а други като потвърждение на вече заподозрените. Те дължаха своята информираност от една страна на подслушването на радиоефира, от друга на добре проведен анализ, и от трета — на изменници като Владимир Кузичкин, човека от управлението за нелегални операции, когото измъкнаха тайно от Бейрут. Откъдето и да бе дошла в паметта на компютъра оригиналната информация, той не си губеше времето. Зелени букви започнаха да просветват една след друга на малкия екран пред Рот.