Пет часа преди това новината за изчезването на руския офицер загря телефонните връзки между Тидуърт и Лондон. Много преди излитането на самолета започна да набира скорост най-внушителният скандал, в който бяха намесени британската армия, министерството на отбраната, Службата за сигурност и руското посолство.
Съветската група се събра за закуска около осем часа в офицерската столова. Дотогава офицерите бъбриха спокойно със своите британски колеги. До осем и двадесет те наброяваха шестнадесет души. Отсъствието на майор Кученко бе забелязано, но без чувство за безпокойство. Около десет минути преди девет часа шестнадесетте руснаци се събраха със своя багаж в главното фоайе и отново забелязаха отсъствието на майор Кученко. Един камериер бе изпратен до неговата стая, за да го помоли да побърза. Автобусът стоеше в очакване пред вратата.
Камериерът се върна с новината, че стаята на майора е празна, но личните му принадлежности се намират все още в нея. Делегация от двама британски офицери и двама руснаци се качи горе, за да го потърси. Те установиха, че някой е спал в леглото, хавлията за баня е мокра и всичките дрехи на Кученко очевидно са налице, навеждайки на мисълта, че трябва да е някъде наблизо. Погледнаха в общата баня на коридора (само двамата руски генерали имаха баня в стаите си), но не можаха да го открият там. Провериха и в тоалетните, но и те бяха празни. Лицата на двамата руснаци, единият от които бе полковник от ГРУ, загубиха всяка следа от сърдечност.
Британците също започнаха да се тревожат. Цялата сграда бе претърсена, без това да доведе до някакъв резултат. Един капитан от разузнаването излезе, за да говори с невидимите филери от службата за сигурност. Те бяха отбелязали, че двама офицери в спортни облекла са излезли да бягат сутринта, но само един от тях се е върнал. Веднага се свързаха с караулното на главния портал. Техният дневник показваше, че само полковник Арбътнот е излизал от казармата, след което се е върнал.
За да се внесе някаква яснота в противоречивите показания, извикаха ефрейтора на охраната, вдигайки го от леглото. Той спомена за двойното напускане на полковник Арбътнот, който категорично отрече при разпита да е излизал два пъти през портала. Претърсиха неговата стая и откриха, че липсва белият му спортен костюм, плюс сако, риза, вратовръзка, панталони. Капитанът от разузнаването, притеснен от резултатите, докладва шепнешком на старшия британски генерал, който с мрачно лице покани в своя офис водача на руската група.
Руският генерал излезе оттам пребледнял от гняв и поиска незабавно служебна кола, за да го откара до посолството в Лондон. Мълвата се разнесе сред останалите руснаци и те започнаха да се държат студено и неприветливо. Беше станало десет часа. Скандалът набираше скорост.
Британският генерал се върна с шефа на Генералния щаб в Лондон и му докладва за възникналата ситуация. Друг доклад бе направен от старшия на групата филери до неговите началници в щаб-квартирата на Службата за сигурност, намираща се на Кързън стрийт, Лондон. Те от своя страна известиха за случилото се заместник-директора на службата, който веднага заподозря в това ръката на ОБОР — приятелския акроним, с който Службата за сигурност понякога споменаваше Интелиджънс сървис. ОБОР означаваше съкратено: Онези Боклуци Оттатък Реката.
На юг от Темза, в Сенчъри Хаус, Тимъти Едуардс получи запитване по телефона от Кързън стрийт, но отрече СИС да има пръст в тази работа. Когато сложи обратно телефонната слушалка, той натисна един звънец на бюрото и излая:
— Бихте ли казали на Сам Маккрийди да се качи веднага тук?
Руският генерал заедно с полковника от ГРУ, който го придружаваше, стоя до обяд в съветското посолство на Кенсингтън Палас Гардънс насаме с военния аташе, който се представяше за генерал-майор от пехотата, но в действителност имаше същия ранг в ГРУ. Никой от тримата не знаеше, че майор Кученко е всъщност полковник Орлов от КГБ — информация, достъпна за твърде малко висши офицери от Обединения щаб за планиране в Москва. Всъщност и тримата мъже щяха да приемат този факт с облекчение: малко са нещата, които създават такова удоволствие на руските военни, както унижаването на КГБ. В Лондон те си мислеха, че са изпуснали майор от ГРУ и очакваха с дълбоко безпокойство реакцията на Москва.