— Джо, ние сме мъже, които са прекарали своя живот в този странен занаят. Не е необходимо да… — той започна да търси фразата — говориш със заобикалки. Длъжен съм да оправдая риска, който пое заради мене, когато ме измъкна. Трябва да платя това, което наричате цената на булката, нали?
Рот се засмя.
— Да, Питър, точно от това се нуждаем сега. От цената на булката.
В Лондон СИС не стоеше със скръстени ръце. Тимъти Едуардс бързо научи името на липсващия човек от министерството на отбраната — Павел Кученко. От личния си архив той разкри, че под това име се крие полковник Пьотр Орлов от Трето управление на КГБ. След това извика при себе си Сам Маккрийди.
— Притиснах нашите американски братовчеди по възможно най-твърдия начин. Възприех позата на дълбоко обиден, въобще оскърбен по всички показатели. Бил Карвър е също силно огорчен — вижда своето положение тук дискредитирано. Както и да е, той ще притисне Ленгли да ни дадат голяма част от информацията — така, както са я получили, без да я забавят. Искам да организираме малка група, която да се запознава с показанията на Орлов, когато стигат до нас. Бих желал ти да отговаряш за това… под мой контрол.
— Благодаря — каза Измамника. — Но аз бих отишъл по-далеч. Бих настоявал да имам достъп. Възможно е Орлов да знае неща, които са специфични за нас. Тези неща може да не са толкова важни за Ленгли. Бих желал да се срещна лично с него.
— Това може да се окаже трудно — погледна замислено Едуардс. — Сигурно са го прибрали някъде във Вирджиния. Напоследък им дадохме прекалено много информация…
Думите увиснаха във въздуха. И двамата знаеха много добре откъде бе дошла по-голямата част от информацията през последните четири години. Най-ценно от всичко бе съветският план за водене на бойни действия, който предадоха на Ленгли предишната година.
— Още нещо — каза Сам, — бих желал да направя проверка за Орлов. С помощта на Кийпсейк.
Едуардс погледна сурово Маккрийди. Кийпсейк беше британски актив — руснак, който работеше за СИС, но имаше такова високо положение и бе толкова значим, че само четирима души в Сенчъри Хаус бяха осведомени за него, а по-малко от дузина знаеха, че той съществува. Четиримата посветени бяха самият шеф на СИС, Едуардс, инспекторът на отдела за Съветския блок и Маккрийди — офицерът, занимаващ се пряко с него.
— Това разумно ли е? — попита Едуардс.
— Мисля, че е редно да се направи.
— Бъди внимателен.
На следващата сутрин една черна кола бе спряла на двойната жълта линия и полицаят по уличното движение не се подвоуми да напише квитанция за глоба. Тъкмо свърши и докато я пъхаше под чистачката на предното стъкло един строен, добре облечен мъж в сив костюм се появи от съседния магазин, видя бележката и започна да протестира. Сцената бе толкова тривиална, че никой от минувачите, дори по тази лондонска улица, не им обърна внимание.
Отдалеч някой случаен свидетел можеше да отбележи типичните жестикулации от страна на шофьора и безразличното свиване на рамене от страна на полицая. Като дърпаше пазителя на реда за ръкава, шофьорът го принуди да мине зад колата и да погледне регистрационния номер. Когато стори това, полицаят забеляза табелката с означение CD на дипломатическия корпус в съседство с регистрационния номер. Беше пропуснал да я види, но и това не промени ситуацията. Чуждите дипломатически служители можеха да бъдат освобождавани от глобите, но не и от квитанциите за тях. Той взе да се отдалечава.
Шофьорът грабна бележката от предното стъкло и я размаха под носа на полицая. Блюстителят на реда му зададе някакъв въпрос. За да докаже, че наистина е дипломат, шофьорът започна да рови в джоба си и извади карта за самоличност, карайки насила полицая да погледне в нея. Полицаят хвърли един поглед, сви отново рамене и продължи по своя път. Обхванат от ярост, шофьорът смачка бележката и я хвърли в колата, преди да се качи и да потегли.
Това, което случайният наблюдател не можеше да види, бе листчето хартия залепено на картата за самоличност. На него пишеше: ЧИТАЛНЯТА НА БРИТАНСКИЯ МУЗЕЙ, УТРЕ, ДВА ЧАСА СЛЕДОБЕД. Той не би могъл да види как след една миля шофьорът приглади бележката и прочете на нейния гръб: ПОЛКОВНИК ПЬОТР АЛЕКСАНДРОВИЧ ОРЛОВ ИЗБЯГА ПРИ АМЕРИКАНЦИТЕ. ИМАШ ЛИ НЯКАКВА ИНФОРМАЦИЯ ЗА ТОВА?
Измамника току-що бе осъществил контакт с Кийпсейк.
2.
Филтрацията на един изменник се променя в широки граници при различните случаи, което зависи както от емоционалното състояние на беглеца, така и от възприетата практика на разузнавателната служба, провеждаща разпита. Единственият обединяващ фактор е в сложността и чувствителността на това занятие.