Най-напред изменникът трябва да бъде поставен в среда, която, без да изглежда застрашителна, може да направи невъзможно неговото бягство, често за собственото му добро.
Две години преди Орлов американците направиха грешка с Витали Юрченко, друг съветски дезертьор. Опитвайки се да създадат нормална атмосфера, те го заведоха на вечеря в един джорджтаунски ресторант. Мъжът промени своето решение, измъкна се през прозореца на мъжката тоалетна, върна се обратно в съветското посолство и се предаде. Това не му донесе добро: върнат обратно в Москва, той бе подложен на брутален разпит и разстрелян.
Освен от възможните опити за самоубийство, беглецът трябва да бъде предпазван и от възможните репресивни мерки срещу него. СССР и особено КГБ са известни със своята непримиримост към предателите и имат обичай да ги преследват докрай и да ги ликвидират, ако им се удаде възможност. Колкото по-висок е рангът на дезертьора, толкова по-голямо е предателството, а висшите офицери от КГБ се възприемат като най-голяма заплаха в това отношение. Те заемат най-високото положение в обществото, предоставят им се всички привилегии и възможности за лукс в една страна, в която повечето хора не живеят добре. Смелостта да отхвърлят този начин на живот е равносилно на неблагодарност, за която заслужават смърт. Ранчото очевидно предлагаше защита от подобни посегателства.
Основният фактор, който може да създаде усложнения, е душевното състояние на самия беглец. След като премине първоначалната еуфория, много от тях биват обхващани от угризения на съвестта. Те осъзнават значимостта на тази стъпка, невъзможността повече да видят своята съпруга, семейство, приятели, родина. Това може да ги доведе до депресия, подобно на кризата, която изпитва наркоманът след еуфоричното състояние. За да се противодейства на подобни тенденции, много разпити започват със спокоен разговор за миналото на беглеца, от когото се изисква пълно описание на неговия живот — от раждането и детството до последните дни на родна земя. Споменът за първите години — описанието на бащата и майката, училищните приятели, пързалянето в парка през зимата, излетите в провинцията през лятото — вместо да усили носталгията и депресията, има обикновено успокоителен ефект. Всичко от техния разказ, и най-незначителният детайл или жест, се записва.
Едно нещо, от което следователите винаги се интересуват, е мотивацията. Защо реши да минеш на наша страна? (Думата измяна никога не се използва. Тя намеква по-скоро за нелоялност, отколкото за разумно решение, свързано с промяна на възгледите.)
Понякога беглецът заблуждава относно истинските причини. Той може да разправя, че е загубил напълно своите илюзии, заради корупцията и цинизма на системата, която е обслужвал. За мнозина това е действителната причина; всъщност тя е най-общоприетата. Но не във всички случаи това бе истината. Възможно е той да се е облагодетелствал материално и да е знаел, че го очаква сурово наказание от КГБ. Или може би е бил изправен пред отзоваване в Москва, заради любовни афери. Или истинската причина да е била свързана с понижение в службата или омраза към някой началник. Разузнавателната служба трябва да има ясна представа защо наистина човекът е избягал. Неговите оправдания се изслушват внимателно и отзивчиво, дори ако се знае, че са неискрени. И се записват. Човекът може да лъже за своите мотиви от суета, но това не означава задължително, че ще предаде невярна информация от разузнавателен характер.
Или едното може да следва от другото…
Други заблуждават от тщестлавие, като украсяват своята значимост в предишния си живот, опитвайки се да впечатлят своите домакини. Всичко се проверява и рано или късно домакините научават истинската причина, действителното положение. Но за момента всички показания се изслушват отзивчиво. Истинският кръстосан разпит като в съда идва по-късно.
Когато най-после започне да се обсъжда информация от поверителен характер, пред разпитваните се поставят много уловки. Следователите задават въпроси, на които знаят вече отговорите. И ако те не знаят, анализаторите, работещи върху касетите по цели нощи, бързо откриват нужното чрез съпоставяне и кръстосана проверка. В края на краищата има твърде много бегълци и западните разузнавателни служби разполагат с огромно количество информация за КГБ, ГРУ, Съветската армия, флота и военновъздушните сили, дори за Кремъл, която могат да използват.