Ако се установи, че разпитваният започва да лъже относно неща, за които според служебното си положение трябва да знае истината, той незабавно става подозрителен. Може да лъже от перчене, за да направи впечатление; или защото не е имал достъп до тази информация, въпреки че претендира за това; или защото е забравил; или…
Не е лесно да се крие истината по време на продължителния и щателен разпит. Той може да отнеме месеци, дори години, в зависимост от количеството информация, която не може да се провери.
Ако нещо, което новият изменник казва, е в противоречие с предполагаемата истина, може да се окаже, че приетото за истина не е вярно. В този случай анализаторите отново проверяват оригиналния източник на своята информация. Възможно е да са грешели през цялото време, а новодошлият да е прав. Въпросът се оставя настрана, докато не се направят проверките, за да се върнат по-късно пак на него за обсъждане. Отново и отново.
Често разпитваният не може да осъзнае важността на някой дребен детайл от информацията, която е готов да даде. Но за неговите домакини тази привидна дреболия може да се окаже последният липсващ щрих към някоя загадка, чието решение дълго им е убягвало.
Измежду въпросите, чиито отговори са вече известни, попадат въпроси, отговорите на които са наистина ценни. Това е рудоносната жила. Може ли новият беглец да каже нещо, което все още не е известно и ако е така, колко е значимо то?
В случая с Пьотр Александрович Орлов след четириседмичен разпит ЦРУ стигна до заключението, че непредвидено е попаднало на мина от чисто злато. Неговият продукт бе фантастичен.
Той се държа много хладно и спокойно от самото начало. Описа историята на своя живот от раждането си в скромна барака край Минск малко след края на войната до онзи ден преди шест месеца в Москва, когато решил, че повече не може да търпи обществото и режима, които е започнал да презира. Той нито веднъж не отрече, че е запазил своята дълбока любов към родината и показваше естествено вълнение при мисълта, че я е напуснал завинаги.
Той заяви, че бракът му с Гая, директорка на преуспяващ театър в Москва, е продължавал формално през последните три години и сподели с гняв няколкото й любовни истории с хубави млади актьори.
Премина с детектора на лъжата три различни теста, отнасящи се до неговия произход, кариера, личен живот и промяна на политическите убеждения. Веднага след това започна да разкрива първокласна информация.
Първо, неговата кариера бе претърпяла значителни изменения. По време на четирите години служби в Трето управление, докато работил в Централния щаб за планиране, представяйки се като майор Кученко от ГРУ, той бе събрал богата информация за много висши офицери от армията, за разположението на сухопътните дивизии, на военните летища и на бойните кораби.
Той анализира проницателно загубите, понесени от Червената армия в Афганистан, разказа за неподозираната от никого деморализация на съветските войски там и нарастващото разочарование на Москва от нейната марионетка, диктатора Бабрак Кармал.
Преди да се премести в Трето управление, Орлов работил в Управлението за нелегални операции, което е включено към Първо главно управление и отговаря за ръководството на нелегалните агенти по целия свят. Нелегалните са най-законспирираните от всички агенти, които шпионират срещу собствената си страна (ако са нейни поданици) или живеят в чужда страна под дълбоко прикритие. Това са агентите, които нямат дипломатическо прикритие и за които разобличаването и залавянето нямат за последица само неудобството от обявяването им за персона нон грата и тяхното екстрадиране, а много по-болезнената терапия, включваща арест, груб разпит и понякога екзекуция.
Въпреки че не се бе занимавал с работата в това управление в продължение на четири години, той изглежда притежаваше енциклопедична памет и започна да разкрива мрежите от агенти, които някога бе създавал и ръководил главно в Южна и Централна Америка.
Когато пристигне изменник, чиято информация се оказва спорна, обикновено сред офицерите на разузнавателната служба се появяват два лагера: на тези, които вярват и подкрепят новопристигналия, и на онези, които се съмняват и застават срещу него. Най-известният подобен случай в историята на ЦРУ бе този с Голицин и Носенко.
През 1960 година Анатоли Голицин избяга в САЩ и превърна в свой бизнес предупрежденията към ЦРУ, че КГБ е стояла почти зад всички събития, които са се развивали в погрешна посока след Втората световна война. Според Голицин не съществуваше такава низост, до която КГБ да не прибегне и дори в момента да не се подготвя да извърши. Това прозвуча като музика за ушите на фракцията от хардлайнери в ЦРУ, водена от шефа на контраразузнаването Джеймс Енгълтън, който бе предупреждавал своите началници за почти същото в продължение на години.