През 1963 година президентът Кенеди беше убит, очевидно от човек от левицата на име Ли Харви Осуалд, чиято съпруга бе рускиня и който бе живял някога в СССР малко повече от година. През януари 1964 година Юри Носенко избяга от Съветския съюз и обяви, че той е бил офицерът, ръководил Осуалд в Русия, и че след като КГБ е установила, че Осуалд е жива напаст, прекъснала всички връзки с него и няма нищо общо с убийството на Кенеди.
Голицин, подкрепян от Енгълтън, незабавно отхвърли твърденията на своя съотечественик, който, макар и разпитван изключително сурово, не се отказа от думите си. Спорът раздели Управлението на два лагера в продължение на години. В зависимост от това накъде се накланяха везните, кариерите на едни тръгваха нагоре, а на други се проваляха, защото бе аксиоматично да напредват в службата онези, чието предположение се приема за вярно.
В случая с Пьотр Орлов подобна враждебна група не се образува и славата споходи шефа на Отдела за специални проекти Калвин Бейли.
В деня, след който Джо Рот започна да споделя своя живот с полковник Орлов във Вирджиния, Сам Маккрийди тихо мина през портала на Британския музей, разположен в сърцето на Блумсбъри, и се отправи към голямата овална читалня под купола на сградата.
Двама по-млади мъже го съпровождаха: Денис Гоунт, към когото Маккрийди изпитваше все по-голямо доверие, и един друг, на когото викаха Патън. Никой от неговите помощници нямаше да види лицето на Кийпсейк — това не им бе необходимо, а и можеше да се окаже опасно. Тяхната задача се състоеше в това, просто да се навъртат около входовете, докато прелистват оставените вестници, за да пазят своя шеф от натрапници.
Маккрийди се отправи към една маса, обградена от лавици с книги, и любезно попита мъжа, който вече бе седнал, дали има нещо против, ако и той се установи там.
Мъжът, навел глава над един том, от който си водеше от време на време бележки, посочи тихо с ръка стола отсреща и продължи да чете. Маккрийди зачака без да вдига шум. Той бе избрал за четене някаква книга и след няколко минути един от служителите на читалнята я остави пред него, след което излезе също тъй тихо, както бе дошъл. Мъжът от другата страна на масата продължи да седи, улисан в своето занимание. Когато останаха сами, Маккрийди заговори.
— Как си, Николай?
— Добре — промърмори мъжът, записвайки нещо в своя бележник.
— Има ли някакви новини?
— Очакваме посещение следващата седмица. В Резиденцията.
— От Центъра в Москва?
— Да. Самият генерал Дроздов.
Маккрийди не каза нищо. Той продължи да чете своята книга и устните му едва помръдваха. Никой вън от анклава, образуван от наредените полици с книги, не би могъл да чуе тихия шепот. Никой не можеше да влезе в него без Гоунт и Патън да го забележат. Той обаче бе учуден от името. Дроздов, нисък и набит мъж, който приличаше изненадващо на бившия президент Айзенхауер, бе шеф на управлението за нелегални операции и рядко се осмеляваше да излиза от Съветския съюз. Да пристигне право във вълчата бърлога в Лондон бе съвсем необичайно и можеше да има голямо значение.
— Това добре ли е или зле? — попита той.
— Не знам — каза Кийпсейк. — Със сигурност е странно. Той не е мой пряк началник, но не би могъл да дойде, освен ако не е изяснил нещата с Крючков.
(Генерал Владимир Крючков, председател на КГБ от 1988 година, тогава бе шеф на Първо главно управление, занимаващо се с външното разузнаване.)
— Ще обсъди ли с тебе своите нелегални, внедрени в Британия?
— Съмнявам се. Той предпочита да ги ръководи пряко. Може би е нещо, свързано с Орлов. Ужасни неприятности се създадоха около него. Другите двама офицери от ГРУ в делегацията вече са подложени на разпит. Най-малкото, с което ще се измъкнат от военния съд, е обвинението в нехайство. Или може би…
— Има ли друга причина за неговото пристигане?
Кийпсейк въздъхна и вдигна очите си за пръв път. Маккрийди го погледна. С течение на годините той се беше сприятелил с него, вярваше му и му имаше доверие.
— Само усещане — каза Кийпсейк. — Може би ще извърши проверка в тукашната Резиденция. Нищо конкретно, просто нещо се носи във въздуха. Може би подозират някого.
— Николай, това не може да продължи вечно. Знаехме го. Рано или късно частиците ще се съединят в едно цяло. Твърде много изтичане на информация, твърде много съвпадения. Искаш ли сега да избягаш? Само кажи и аз ще го уредя.