— Не още. Може би скоро, но не сега. Все още има какво да ви дам. Ако наистина започнат да ровят в Лондонската операция, ще разбера, че имат нещо. Навреме. Навреме, за да избягам. Но не сега. Между другото, ще ви моля да не пречите на Дроздов. Ако вече има подозрения, той ще го приеме като още едно доказателство.
— По-добре ми кажи като какъв се представя, в случай на истински инцидент на Хийтроу — каза Маккрийди.
— Като швейцарски бизнесмен — каза руснакът. — От Цюрих. Пристига със самолета от Бритиш Еъруейс във вторник.
— Ще осигуря безпрепятственото му преминаване — обеща Маккрийди. — Нещо за Орлов?
— Все още нищо — каза Кийпсейк. — Никога не съм го виждал, само съм чувал за него. Изненадан съм обаче от неговото бягство. Той имаше там всичко на разположение.
— Както и ти — каза Маккрийди.
Руснакът се усмихна.
— Разбира се. Всеки си има свой вкус. Ще намеря това, което мога за него. Защо те интересува толкова?
— Нищо конкретно — каза Маккрийди. — Както ти каза, само предчувствие. Начинът, по който осъществи бягството, без да даде никакво време на Джо Рот за проверка. За един моряк, оставящ кораба, това е нормално. За полковник от КГБ е странно. Можеше да направи по-добра сделка.
— Съгласен съм — кимна руснакът. — Ще направя каквото мога.
Положението на руснака в посолството бе толкова деликатно, че рискованите срещи на четири очи се провеждаха рядко. Уговориха се да се видят отново в началото на следващия месец, май, в едно малко и западнало кафене на Шоредич в лондонския Ийст Енд.
В края на април директорът на ЦРУ се срещна в Белия дом с президента. Нямаше нищо необичайно в това, те се срещаха редовно както с останалите от Националния комитет за сигурност, така и насаме. Но в този случай президентът се изказа необикновено ласкаво за ЦРУ. Благодарността, която голям брой служби и отдели отправяха към ЦРУ, в резултат на информацията, идваща от ранчото в Южна Вирджиния, бе достигнала до Овалния кабинет.
Шефът на разузнавателната служба бе суров мъж, чиято кариера водеше своето начало от Втората световна война. Освен това той бе справедлив човек и не виждаше причини да не осведоми за похвалите ръководителя на Отдела за специални проекти, благодарение на който Орлов се намираше на американска земя. Когато се върна в Ленгли, той извика при себе си Калвин Бейли. Бейли го завари до панорамните прозорци, които покриват единия край на неговия кабинет, намиращ се на най-горния етаж на Централата. Той гледаше навън към долината, където пролетната премяна на разлистващите се дървета бе засенчила окончателно зимния изглед на реката Потомак. Когато Бейли влезе, той се обърна със сърдечна усмивка.
— Какво повече мога да кажа? Поздравленията чакат на опашка, Кал. Военноморският департамент е във възторг, иска да продължаваме да ги снабдяваме с информация. Мексиканците са възхитени: те току-що са разкрили мрежа от седемнадесет агенти, с камери, радиоапарати за връзка, всичко.
— Благодаря ти — изрече Калвин Бейли внимателно. Той бе известен като предпазлив човек, който не обичаше да показва своите чувства.
— Всички знаем — продължи директорът на разузнавателната служба, — че Франк Райт ще се пенсионира в края на годината. Ще се нуждая от нов заместник по операциите. Може би, Калвин, само може би, мисля, че знам кой трябва да заеме това място.
За няколко мига мрачният, прикрит поглед на Бейли се проясни. От три десетилетия директорът на ЦРУ бе политическо лице, назначавано отгоре. Под негов контрол се намираха двата главни отдела на Управлението: оперативен, оглавяван от заместник-директора по операциите, и разузнавателен (за анализи), оглавяван от заместник-директора по разузнаването. Това са двата най-високи поста, към които един професионалист може разумно да се стреми. Заместник-директорът по операциите отговаря за дейността на Управлението, свързана със събиране на информация, а заместник-директорът по разузнаването отговаря за анализа на суровата информация и преобразуването й във вид, подходящ за използване в разузнавателната дейност.
След като премина хвалебствената част, директорът на разузнавателното управление се върна към по-земните въпроси.
— Виж, става въпрос за британците. Както знаеш, Маргарет Тачър си подаде оставката.
Калвин Бейли кимна. Близкото приятелство между британската министър-председателка и американския президент бе известно на всички.
— Тя доведе със себе си Кристофър… — Директорът на ЦРУ спомена името на тогавашния шеф на СИС. — Имахме няколко години на ползотворно сътрудничество. Той ни изпрати действително ценна информация. Ние сме им длъжни, Кал. Искам да се освободя от старите задължения, като им направя една услуга. Те имат две молби към нас. Казват, че са много благодарни за информацията на Минстрел, която сме им изпратили, но посочват, че що се отнася до съветските агенти в Англия, материалът съдържа само кодови имена. Може ли Минстрел да си спомни истинските имена или заеманите длъжности… нещо, с помощта на което да идентифицират вражеските агенти на тяхна територия?