Маккрийди въздъхна.
— Не знам.
Но много добре знаеше, че някой трябва да е уредил неговото убийство, освен ако не ставаше въпрос за удивително съвпадение. Някой, който е знаел обичайния му маршрут, който е можел да насочи гангстерите към влака, да им опише външния му вид… и да се разплати с тях след това. Възможно е Милтън-Райс никога да не е работил за руснаците. Тогава, коя е причината за неговото изобличаване? Защо бе извършено това необяснимо убийство — за пари? Или може би Милтън-Райс наистина е шпионирал за Москва, но е контактувал със страничен човек, неизвестен на Кийпсейк, който от своя страна е докладвал директно на управлението за нелегални операции в Москва. И генерал Дроздов тъкмо в този момент се намира тук. А той ръководи нелегалните операции…
— Той бе разкрит — каза Маккрийди. — На нас. След това умря.
— Кой го издаде? — попита Кийпсейк. Той разбъркваше своя чай, въпреки че нямаше намерение да пие сладката, млекообразна смес.
— Полковник Пьотр Орлов — каза спокойно Маккрийди.
— Аха — промърмори тихо Кийпсейк. — Имам нещо за теб по този въпрос. Пьотр Александрович Орлов е предан офицер на КГБ, посветен на работата си. Неговото бягство е фалшиво като тридоларова банкнота. Той е подставено лице, агент, който ще ви дезинформира. И е много добре подготвен за своята мисия.
Сега това, помисли си Маккрийди, ще ни създаде големи главоболия.
3.
Тимъти Едуардс слушаше внимателно. Изложението и оценките на Маккрийди продължиха тридесет минути. Когато завърши, Едуардс попита спокойно:
— И си съвсем сигурен, че вярваш на Кийпсейк?
Маккрийди бе очаквал този въпрос. Въпреки че Кийпсейк работеше за британците от четири години след онази първа среща с офицер от СИС в Дания, когато предложи услугите си като агент, това бе свят на сенки и подозрения. Винаги съществуваше възможността, колкото и малка да бе тя, Кийпсейк да е двоен агент, все още истински лоялен към Москва. Точно с това можеше да е свързано неговото обвинение към Орлов.
— Минаха вече четири години — каза Маккрийди. — В продължение на четири години информацията на Кийпсейк бе проверявана по всички възможни канали. Тя е достоверна.
— Да, без съмнение — съгласи се Едуардс някак успокоен. — За съжаление, ако само една дума от това отиде при нашите братовчеди, те ще кажат точно обратното — че нашият човек лъже, а техният казва истината. Проблемът е, че Ленгли е очарован от този Орлов.
— Не мисля, че трябва да им се казва за Кийпсейк — възрази Маккрийди. Той се грижеше твърде много за сигурността на руснака в посолството в Кенсингтън Палас Гардънс. — Освен това Кийпсейк чувства, че времето му може би свършва. Той инстинктивно усеща, че в Москва са възникнали подозрения за изтичане на информация. Ако се убедят в това, ще бъде само въпрос на време преди да се насочат към своята резидентура в Лондон. Когато Кийпсейк окончателно излезе от играта, тогава можем да изясним нещата с братовчедите. В този момент може да се окаже много опасно да разширяваме кръга от хора, които знаят за него.
Едуардс взе своето решение.
— Съгласен съм с това, Сам. Но искам да се консултирам с шефа по този въпрос. Тази сутрин той е горе в кабинета. Ще говоря с него по-късно. Остани на разположение.
През обедния час, който Едуардс прекара със своя шеф в неговия офис, намиращ се на най-горния етаж, един военен вариант на Груман Гълфстрийм III се приземи във военновъздушната база на САЩ Алкънбъри, разположена малко по на север от пазарния център Хънтингтън в графство Кембриджшир. Той бе излетял в полунощ от военновъздушната база на Националната гвардия край Трентън, Ню Джърси, с пътници, пристигнали от Кентъки и качени на борда под прикритието на мрака, далеч от помещенията на базата.
Калвин Бейли бе направил добър избор с Алкънбъри. В базата се намираше 527-и ескадрон на Военновъздушните сили на САЩ, чиито пилоти летят на изтребители F–5. Наричат ги Агресорите, защото F–5 имат конфигурация подобна на руските Миг–29 и по време на военновъздушни учения Агресорите играят ролята на атакуващи съветски изтребители срещу бойните самолети на своите британски и американски колеги. Те изучават и са експерти по всички съветски тактики за водене на въздушния бой и се толкова вживяват в своята роля, че приказват помежду си на руски, когато са във въздуха. Техните оръжия и ракети могат така да се приспособят, че да отбелязват само електронни попадения и пропуски, но останалото — отличителни знаци, бойни униформи, маневри във въздуха и жаргон — е неподправено руско.