— Целта е ЦРУ — бе казал Кийпсейк. Той не знаеше коя точно ще бъде жертвата, нито как ще бъде нанесен ударът. Планът не бил даден за разработка от неговия отдел, от който поискали само незначителна помощ.
— Но това трябва да е последното действие на Потемкин — бе казал той. — Доказателството ще бъде в две части. Нито едно от сведенията на Орлов няма да предизвика сериозно и необратимо накърняване на съветските интереси. Второ, вие ще станете свидетели на значителна деморализация в редиците на ЦРУ.
В момента последното със сигурност още не можеше да се разследва, размишляваше Маккрийди. Възстановявайки се от несъмненото неудобство след случая с Юрченко, неговите американски приятели се носеха на високо, главно благодарение на своя нов актив. Той реши да се концентрира върху другата възможност.
На входния портал на военновъздушната база Маккрийди показа карта за самоличност (не с истинското си име) и помоли по телефона да извикат Джо Рот. След няколко минути Рот се появи в джип на военновъздушните сили.
— Сам, радвам се да те видя отново.
— Радвам се, че си се върнал, Джо. Доста голяма ваканция си взе.
— Хей, съжалявам. Не ми беше даден никакъв избор, никакъв шанс да обяснявам. Въпросът бе да взема ли човека и да бягаме или да го върна обратно.
— Това е о’кей — каза Маккрийди спокойно. — Всичко е обяснено. Всичко е замазано. Позволи ми да ти представя моите двама колеги.
Рот се наведе към колата и се здрависа с Гоунт и Далтри. Имаше отпуснат и доволен вид. Не предвиждаше никакви проблеми и се радваше, че британците щяха да участват в подялбата на тортата. Той уреди техния пропуск с командира на наряда и двете коли прекосиха една след друга базата до изолирания блок, където бе настанен екипът от ЦРУ.
Подобно на много служебни сгради, тази не представляваше архитектурен бисер, но бе функционална. Единичен коридор я разделяше по цялата дължина, а вратите от двете му страни отвеждаха към стаи, кухни, столова и зали за съвещания. Една дузина полицаи от военновъздушните сили обграждаха сградата. Оръжието им се виждаше.
Маккрийди се огледа наоколо преди да влезе. Забеляза, че докато той и двамата му колеги не предизвикаха никакво внимание, много от минаващите наблизо служители на базата наблюдаваха с любопитство кръга от въоръжената охрана.
— Всичко, което са успели да постигнат — измърмори той на Гоунт, — е да посочат проклетото място на всеки екип от КГБ, въоръжен с чифт бинокли.
Рот ги въведе в една стая в центъра на сградата. Нейните прозорци бяха затворени, а капаците спуснати; единственото осветление бе електрическо. Няколко удобни фотьойла образуваха кръг около масата за кафе в центъра на стаята; обикновени столове и маси бяха наредени край стените за тези, които щяха да си водят бележки.
Рот сърдечно покани с ръка британската група да се настани във фотьойлите и поръча кафе.
— Ще отида да доведа Минстрел — каза той, — освен ако не искате да се поосвежите преди това.
Маккрийди поклати с глава.
— По-добре да се захванем с работа, Джо.
Когато Рот излезе, Маккрийди кимна на Гоунт и Далтри да се преместят на столовете край стената. Посланието му бе: гледайте и слушайте, не изпускайте нищо. Джо Рот бе оставил вратата отворена. От дъното на коридора Маккрийди чуваше натрапчивата мелодия на „Мост над развълнуваната вода“. Звукът спря, след като някой изключи касетофона. След това Рот се върна. Той въведе в стаята един набит, як мъж, облечен с поло и памучни панталони.
— Сам, позволи ми да ти представя полковник Пьотр Орлов. Питър, това е Сам Маккрийди.
Руснакът се загледа в Маккрийди с безизразен поглед. Той бе чувал за него. Всички високопоставени офицери от КГБ бяха чували по това време за него. По нищо обаче не можа да се разбере, че името му е направило впечатление. Маккрийди прекоси килима в центъра на стаята с протегната ръка.
— Скъпи полковник Орлов, много ми е приятно, че ви виждам — каза той с топла усмивка.
Кафето бе сервирано и те се наместиха, Маккрийди срещу Орлов, Рот от едната му страна. На странична маса до тях един магнетофон започна да се върти. Нямаше микрофони на масата за кафе. Те щяха да предизвикат отвличане на вниманието. Магнетофонът не би изпуснал нищо.
Маккрийди започна внимателно, с комплименти и така продължи през първия час. Отговорите на Орлов идваха бързо и без затруднения. Но след първия час, Маккрийди ставаше все по-озадачен или така изглеждаше.