— Всичко това е много добре, чудесни сведения — каза той. — Имам просто този незначителен проблем — всъщност, сигурен съм, че всички го имаме. Не ни дадохте нищо друго, освен кодови имена. Имаме агента Уайлдфаул някъде във външното министерство; агента Кестрел, който може би служи като офицер във военноморския флот или е цивилен, работещ за флота. Както виждате, полковник, моят проблем е, че нищо не може в действителност да ни доведе до разкриване или арест.
— Мистър Маккрийди, както обясних много пъти, тук и в Америка, работата ми в Управлението за нелегални операции приключи преди повече от четири години. Освен това, аз се бях специализирал с Централна и Южна Америка. Нямах достъп до досиетата на агентите в Западна Европа, Британия или Америка. Те бяха строго охранявани, както съм сигурен, че ги охранявате и тук.
— Да, разбира се, колко глупаво от моя страна — смотолеви Маккрийди. — Но аз мислех повече за вашата работа в Московския център за планиране. Доколкото разбирам, тя е била свързана с изготвянето на истории, служещи за прикритие, легенди за хората, които трябва да бъдат внедрени или просто наети. Също така системи за създаване на контакт, предаване на информация… разплащане с агентите. То включва банките, които се използват, платените суми, периодите, през които се извършват изплащанията, текущи сметки. Всичко това вие изглежда сте… забравил.
— Моята служба в Планирането бе дори преди работата ми в управлението за нелегални операции — възрази Орлов. — Преди осем години. Банковите сметки са осемцифрени, невъзможно да се запомнят всичките.
Чувстваше се, че говори с крайно усилие. В гласа му се усещаше раздразнение. Рот започна да се мръщи.
— Поне един номер — каза Маккрийди, като че ли мислеше на глас. — Или поне една банка.
— Сам! — Рот се наведе напред енергично. — Накъде биеш?
— Опитвам се просто да установя дали нещо, което полковник Орлов ни е дал през последните шест седмици, действително ще причини сериозно и необратимо накърняване на съветските интереси.
— Какво искате да кажете? — Бе Орлов, изправен на крака, явно разгневен. — Час след час съм издавал факти от съветското военно планиране, разположението на бойните части, нивото на въоръжение, нивата на бойна готовност, личности. Подробности от Афганистанската война. Мрежи от агенти в Централна и Южна Америка, които сега са разтурени. А вие ме третирате като… като престъпник.
Рот също се изправи на крака.
— Сам, мога ли да поговоря с тебе? Насаме. Да излезем.
Той се отправи към вратата. Орлов седна отново и се загледа печално в пода. Маккрийди се изправи и тръгна след Рот. Далтри и Гоунт останаха на своите маси, без да помръднат. Младият служител на ЦРУ, боравещ с магнетофона, го изключи. Рот не спря да върви, докато не стигна откритата тревна площ вън от сградата. Тогава той се обърна към Маккрийди.
— Сам, какво по дяволите мислиш, че правиш?
— Опитвам се да установя искреността на Орлов — каза. — Затова съм тук.
— Нека изясним този въпрос — тросна се Рот. — Ти не си тук, за да установяваш искреността на Минстрел. Това вече е направено. От нас. Много пъти. Ние сме доволни, че той е истински и дава всичко от себе си, за да си спомни каквото може. Ти си тук в резултат на отстъпка, направена от директора на ЦРУ, за да споделим информацията на Минстрел. Това е всичко.
Маккрийди гледаше унесено развълнуваните полета с младо жито оттатък оградата на базата.
— И колко мислиш, че наистина струва тази информация, Джо?
— Много. Точно както той каза, разположение на съветските военни бази, ниво на въоръжение, планове…
— Които всички могат да бъдат променени — измърмори Сам, — твърде бързо и лесно. При условие, че знаят какво той ви издава.
— А Афганистан? — каза Рот.
Маккрийди се смълча. Не можеше да сподели със своя колега от ЦРУ това, което Кийпсейк му бе казал в кафенето двадесет и четири часа по-рано, но можеше отново да чуе в себе си шепнещия глас:
Сам, този нов човек в Москва, Горбачов. Ти знаеш все още малко за него. Но аз го познавам. Когато беше тук на посещение при мисис Тачър, преди да стане генерален секретар, когато бе все още член на Политбюро, аз се занимавах с организирането на неговата охрана. Поприказвахме си. Той е необикновен, много открит, много прям. Тази перестройка, за която говореше, тази гласност. Знаеш ли какво означават те, приятелю? Преди да изминат две години, до 1988, може би 1989, всички тези военни сведения ще загубят своето значение. Той няма намерение да напада през Централната германска равнина. Той ще се опита наистина да преустрои цялата съветска икономика и общество. Ще се провали, разбира се, но ще се опита. Ще изтегли войските от Афганистан, ще ги върне обратно и от Европа. Всичко това, което Орлов разправя на американците, ще влезе в архивите след две години. Но Голямата лъжа, когато дойде, тя ще бъде важна. В продължение на десетилетие, приятелю. Очаквайте Голямата лъжа. Останалото е пресметната незначителна жертва от КГБ. Моите бивши колеги умеят да играят добре шах.