— Не вярвам да имаме предател в Управлението — тросна се Рот, — а и не вярвам, че Орлов ни заблуждава.
— Тогава защо той не излиза чист? Хайде да се върнем при него — предложи Сам спокойно.
Когато се върнаха, Орлов изглеждаше сломен. Новината, че британският агент, разкрит от него, е бил ликвидиран точно навреме, го бе разстроила. С промяна на тона, Маккрийди започна да говори много тихо.
— Полковник Орлов, вие сте чужденец в тази страна. Безпокоите се за вашето бъдеще. Ето защо желаете да укриете определена информация, за застраховка. Ние разбираме това. Щях да направя същото, ако се намирах в Москва. Всички се нуждаем от застраховка. Но Джо тук ме информира, че вашето положение сега в Управлението е така непоклатимо, че повече не се нуждаете от нея. Кажете, има ли някои други действителни имена, които можете да ни предложите?
В стаята настъпи абсолютна тишина. Орлов кимна бавно. Всички въздъхнаха с облекчение.
— Питър — започна да го увещава Рот, — сега е времето да ги извадиш на бял свят.
— Ремиантс — каза Пьотр Орлов, — Генади Ремиантс.
Раздразнението на Рот бе почти видимо.
— Знаем за Ремиантс — каза той. Вдигна поглед към Маккрийди. — Представител на Аерофлот във Вашингтон. Това е неговото прикритие. ФБР попадна на него и го вербува преди две години. Оттогава работи непрекъснато за нас.
— Не — каза Орлов и погледна нагоре. — Грешиш. Ремиантс не е двоен агент. Неговото демаскиране бе организирано от Москва. Разкриването му бе преднамерено. Съгласието да бъде вербуван — фалшиво. Всички сведения, които доставя, се фалшифицират внимателно в Москва. На Америка ще й струва милиони, за да възстанови щетите някой ден. Ремиантс е майор от КГБ към управлението за нелегални операции. Той ръководи четири отделни мрежи от агенти в САЩ и знае самоличността на всички.
Рот подсвирна.
— Ако това е вярно, тогава той е истинска находка. Ако е вярно…
— Има само един начин да се разбере — предложи Маккрийди. — Хванете Ремиантс, натъпчете го с пентатол и чакайте да видите какво ще излезе. А аз мисля, че е дошло време за обяд.
— Две хубави идеи в разстояние на десет секунди — съгласи се Рот. — Момчета, трябва да прескоча до Лондон, за да говоря с Ленгли. Нека да прекъснем за двадесет и четири часа.
Джо Рот се свърза директно с Калвин Бейли в осем часа вечерта лондонско време, три часа след обяд във Вашингтон. Той потъна дълбоко в помещението за шифроване под посолството на САЩ на Гросвийнър скуеър; Бейли се намираше в своя офис в Ленгли. Гласовете им се чуваха ясно, леко тенекиено, поради шифровъчната технология, с която се обработваха, за да преминат защитено през Атлантика.
— Прекарах сутринта с британците горе в Алкънбъри — каза Рот. — Тяхната първа среща с Минстрел.
— Как протече тя?
— Зле.
— Шегуваш се. Неблагодарни кучи синове. Кое не бе наред?
— Калвин, следователят беше Сам Маккрийди. Той не е против нас, нито е глупак. Вярва, че Минстрел е фалшив, подставено лице.
— Е, майната му на това. Каза ли му през колко теста е минал Минстрел? Че ние сме удовлетворени, защото всичко с него е наред?
— Да, с подробности. Но той държи на своето.
— Представи ли твърди доказателства за тази измишльотина?
— Не. Каза, че това е резултат от британския анализ на информацията на Минстрел.
— Господи, това е лудост. Информацията на Минстрел в продължение на цели шест седмици бе великолепна. Какви са основанията на Маккрийди?
— Засегнахме три области. За военната информация на Минстрел той каза, че Москва може да промени всичко, доколкото там знаят какво ни разкрива той, което би трябвало да е така, ако не са го изпратили.
— Глупости. Продължавай.
— За Афганистан остана безмълвен. Но аз познавам Сам. Почувствах, че знае нещо, което ми е неизвестно, но не може да го каже. Всичко, което успях да измъкна от него, бе: предполагам. Той загатна, че британците имат сведения за съвсем скорошно изтегляне на Москва от Афганистан. Че всичко казано от Минстрел за Афганистан ще отиде в архивите, ако това се случи. Имаме ли направен подобен анализ?
— Джо, нямаме доказателства, че руснаците възнамеряват да се изтеглят от Кабул, скоро или когато и да е. Какво друго не задоволи мистър Маккрийди?
— Смята, че съветските групи от агенти, разкрити в Централна и Южна Америка, са били изоставени и всички техни членове били местни наемници, без нито един етнически руснак сред тях.
— Виж какво, Джо, Минстрел издаде една дузина групи, ръководени от Москва в четири държави на юг от нас. Вярно е, че агентите са били местни хора. Разпитвали са ги, трябва да призная, не особено любезно. Естествено, всички са получавали инструкции от съветските посолства. Една дузина руски дипломати са изгонени обратно. Той унищожи години работа на КГБ там долу. Маккрийди говори глупости.