— Той има една основателна причина. Всичко, което Минстрел е дал на британците, отнасящо се до съветските агенти тук, са кодови имена. Нищо, чрез което да се идентифицира поне някой руски шпионин в Британия. С изключение на един. И той е мъртъв. Чу ли за това?
— Естествено. Лош късмет. Нещастно съвпадение.
— Сам мисли, че това не е съвпадение. Мисли, че или Минстрел е знаел за предварително подготвеното за определен ден покушение и е издал неговата самоличност твърде късно, за да не успеят британците да го пипнат, или че при нас има предател.
— И двете са глупости.
— Той отдава предпочитанията си на първото предположение. Смята, че Минстрел работи за Москва.
— Мистър Сам Умника Маккрийди предложи ли ти някакви твърди доказателства за това?
— Не. Попитах го определено дали има агент в Москва, който е разобличил Минстрел. Той отрече. Каза, че всичко се дължи само на анализа на информацията от страна на неговите хора.
За малко настъпи мълчание, като че ли Бейли бе започнал да мисли усилено. Което той наистина правеше. После рече:
— Повярва ли му?
— Честно казано, не. Мисля, че лъжеше. Подозирам, че ръководят някой, за когото не знаем нищо.
— Тогава защо британците не изяснят този въпрос с нас?
— Не знам, Калвин. Ако имат агент, който е разобличил Минстрел, те отричат това.
— О’кей, слушай, Джо. Предай на Маккрийди от мене, че трябва да представи доказателства или да млъкне. Имаме значителен успех с Минстрел и аз няма да оставя една недобросъвестна кампания, идваща от Сенчъри Хаус, да разруши всичко. Не без наличието на твърди доказателства. Имам предвид, да са наистина непоклатими. Ясно ли е, Джо?
— Да.
— Още нещо: дори да са предупредени, че Орлов е подставено лице, това може да е последица от обичайната практика на Москва. Москва го изпусна, ние го приехме, а британците останаха настрана. Разбира се, че Москва ще се опита да пробута на британците сведения, според които нашият триумф е бил фалшив и безполезен. И британците ще са податливи към тази мръсна пяна, водени от своето раздразнение, че самите те не са пипнали Минстрел. Доколкото това засяга мене, тяхната информация не е достоверна. Ако те имат агент, той е, който лъже. Нашият е на ниво.
— Добре, Калвин, ако възникне отново проблем, мога ли да кажа на Сам това?
— Несъмнено. Това е официалната гледна точка на Ленгли и ние ще я поддържаме.
Никой от двамата не си направи труда да напомни, че от сега нататък застъпничеството за Орлов бе свързано с развитието на техните кариери.
— Сам сполучи в едно — добави Джо Рот. — Притисна Минстрел много здраво — трябваше да го измъкваме на два пъти оттам, но той принуди Минстрел да издаде едно ново име. Генади Ремиантс.
— Ние ръководим Ремиантс — възрази Бейли. — От две години информацията му пристига на моето бюро.
Рот продължи с разкритията, които Орлов бе направил относно лоялността на Ремиантс към Москва и предложението на Маккрийди, че най-простият начин да се изясни това, бе да заловят Ремиантс и да го разпитат. Бейли остана мълчалив. Накрая рече: — Може би. Ще го обмислим. Ще говоря със заместник-директора по операциите и с Федералното бюро. Ако решим да се заемем с него, ще те уведомя. Междувременно, дръж настрана Маккрийди от Минстрел. Дай и на двамата почивка.
Джо Рот покани на закуска Маккрийди на следващата сутрин, покана, която Маккрийди прие. Щяха да се срещнат в апартамента на Рот.
— Не се безпокой за това — каза Рот. — Знам, че наблизо има няколко добри хотела и Чичо Сам може да си позволи закуска за двама, но и аз мога да приготвя нещо скромно. Сок, хемендекс, вафли и кафе задоволяват ли те?
Маккрийди се засмя по телефона.
— Сок и кафе ще са предостатъчни.
Когато той пристигна, Рот се намираше в кухнята с престилка върху ризата, демонстрирайки гордо своя талант с хемендекса. Маккрийди се съблазни и си взе.
— Сам, бих желал да промениш своето мнение за Минстрел — каза Рот след кафето. — Снощи говорих с Ленгли.
— Калвин?
— Да.
— Неговата реакция?
— Той бе оскърбен от твоето отношение.
— Колко възпитано се изразяваш — ухили се Маккрийди. — Обзалагам се, че е използвал няколко интересни старинни англосаксонски думи за мене.
— О’кей, използва ги. Не е доволен. Смята, че сме ви предоставили щедро възможността за достъп до Минстрел. Имам поръчение. Становището на Ленгли е следното: ние сложихме ръка на Минстрел и в Москва са извън себе си от ярост. Опитват се да дискредитират Минстрел, подхранвайки умело Лондон с информация, че Минстрел в действителност е подставено лице. Такова е становището на Ленгли. Съжалявам, Сам, но този път не си прав. Орлов казва истината.